От 13 до 22 април у нас се провежда “Форум реставрация 2007”. Едно от основните събития в него е международната изложба, в която са представени около 40 проекта, свързани с проучването и реставрацията в различни области: живопис, стенопис, керамика, облекло, фотография и др. Те са дело на специалисти от Словения, Гърция, Финландия, Сърбия, Израел, Франция и САЩ. Българските проекти са свързани както с прочутата със стенописите си от ХІІІ век Боянска църква /в списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство/, така и с по-малко познати паметници като църквата “Св. Иван Богослов” при с. Пчелинци и тракийската гробница край Александрово. Изложбата е съпътствана от дискусионна сесия с презентации и лекции. Проявата е под патронажа на Министерството на културата, а основни организатори са секция “Реставрация” при Съюза на българските художници и Асоциацията на реставраторите в България.
“Основната ни цел, каза председателят на Асоциацията проф. Григори Григоров, е да покажем на обществеността, че е време професията “реставратор”, досега винаги зад кадър, да излезе на светло. Това е една изключително сложна, високо ценена и скъпо платена професия по целия свят. Още повече, че сега, когато културната общественост, институциите и политиците у нас говорят за културния туризъм, който ще развива нашата държава, трябва да се знае, че крайният продукт, който се показва, зависи от колегите-реставратори. Културното ни наследство е създадено в другивремена и от други хора. Колкото и да са ценни обаче нещата от миналото, ако те са в недобро състояние, това говори за отношението на нацията ни към тях. Ако те са ценниза нас и ние държим на тях, значи ние имаме европейско виждане по тези въпроси.”
Един от участниците във форума е проф. Душан Стулик от институт “Гети” в САЩ. Лекцията му бе посветена на съхранението и реставрацията на фотографии. “Всеки има снимки вкъщи, но не твърде много хора мислят за дълговечността им, за запазването им – отбеляза проф. Стулик. - Това е много важно заради технологичната промяна в областта на фотографията. Всички камери, апарати, които виждам тук на пресконференцията, са дигитални. Епохата на химическата фотография, която е създала почтидвестагодишно културно наследство, си отива. Навлиза нова технология, базирана на пикселите. Ако обаче я нямаше химическата фотография, ние нямаше да имаме огромното културно наследство, оставено ни от нея. Ето, българското Вазраждане например е документирано с фотографии. Всичко, което се е случило през последните 150 години, е фотографирано и документирано. Освен това, да помислим какво правят хората, когато има бедствия, например при пожар или наводнение. Какво вземат със себе си в такъв случай: децата, домашните любимци и снимките. Защото спомените немогат да бъдат заместени с нещо друго. Ние сме много доволни, че имаме чудесно сътрудничество с България и мога да ви уверя, че това не е последният път, когато сме тук. Планираме да вземем участие в бъдещи изложби в много близко сътрудничество с институциите, представени на този форум.”
И тъй като в България няма достатъчно добре подготвени специалисти в областта на съхранението и реставрацията на фотографското наследство, идването на проф. Стулик у нас безспорно е много полезно. “В България има достатъчно големи колекции от фотографии, като се започне от Националния архив, Историческия музей, Националната художествена галерия, Народната библиотека и т. н . – поясни Стефан Белишки, секретар на секция “Реставрация” при СБХ.- За цялото това богатство трябва да се грижим. И затова си мисля, че присъствието на проф. Стулик ще е много плодотворно. В неговия проект се предвиждат възможности за обучение на чуждестранни специалисти, ние се надяваме сред тях да има и българи.”
Един от участниците във форума е проф. Душан Стулик от институт “Гети” в САЩ. Лекцията му бе посветена на съхранението и реставрацията на фотографии. “Всеки има снимки вкъщи, но не твърде много хора мислят за дълговечността им, за запазването им – отбеляза проф. Стулик. - Това е много важно заради технологичната промяна в областта на фотографията. Всички камери, апарати, които виждам тук на пресконференцията, са дигитални. Епохата на химическата фотография, която е създала почтидвестагодишно културно наследство, си отива. Навлиза нова технология, базирана на пикселите. Ако обаче я нямаше химическата фотография, ние нямаше да имаме огромното културно наследство, оставено ни от нея. Ето, българското Вазраждане например е документирано с фотографии. Всичко, което се е случило през последните 150 години, е фотографирано и документирано. Освен това, да помислим какво правят хората, когато има бедствия, например при пожар или наводнение. Какво вземат със себе си в такъв случай: децата, домашните любимци и снимките. Защото спомените немогат да бъдат заместени с нещо друго. Ние сме много доволни, че имаме чудесно сътрудничество с България и мога да ви уверя, че това не е последният път, когато сме тук. Планираме да вземем участие в бъдещи изложби в много близко сътрудничество с институциите, представени на този форум.”
И тъй като в България няма достатъчно добре подготвени специалисти в областта на съхранението и реставрацията на фотографското наследство, идването на проф. Стулик у нас безспорно е много полезно. “В България има достатъчно големи колекции от фотографии, като се започне от Националния архив, Историческия музей, Националната художествена галерия, Народната библиотека и т. н . – поясни Стефан Белишки, секретар на секция “Реставрация” при СБХ.- За цялото това богатство трябва да се грижим. И затова си мисля, че присъствието на проф. Стулик ще е много плодотворно. В неговия проект се предвиждат възможности за обучение на чуждестранни специалисти, ние се надяваме сред тях да има и българи.”
