По инициатива на Централната библиотека и съвместно с Богословския факултет на Софийския университет, Съюза на учените в България и Главно управление на архивите при Министерски съвет в сградата на Българската академия на науките ще се открие изложба и ще се проведе юбилейна научна сесия, посветена на живота и творчеството на най-видния православен богослов в България и един от най-авторитетните богослови в Европа и Америка – проф. Николай Никанорович Глубоковски.
Като лектори участие в нея ще вземат: доц. Емил Трайчев – декан на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. протопрезв. Николай Шиваров от същия факултет, проф. Иван Желев – директор на Дирекция „Вероизповедания“ при МС и преподавател по Нови Завет в Богословския факултет в София, докторът по църковна история Т. Богданова и А. Клементиев от Санкт Петербург. Предвижда се издаването на сборник с докладите от конференцията и пълна био-библиография на проф. Глубоковски.
Юбилейното честване на седемдесетгодишнината от кончината на проф. Глубоковски (1863-1937) ще се проведе на 20 март 2007 г. от 11:00 ч. в централната сграда на БАН (пл. „Народно събрание“). Изложбата ще продължи в дните 20-30 март 2007 г.
Справка: Николай Никанорович Глубоковски е роден на 19 (6) декември 1863 г. в Кичменгский городок на Вологодска губерния. Умира на 18 март 1937 г. в София.
Доктор на богословието, член-кореспондент на Императорската академия на науките (от 1909 г.), редактор на първата Православна богословска енциклопедия (1904-1911), църковен историк, екзегет, филолог, духовен писател и публицист, виден църковно-обществен деец.
През 1889 г. завършва Московска духовна академия. От 21 октомври 1891 г. е доцент, а от 28 януари 1898 г. – професор в катедрата по Св. Писание на Новия Завет на Санктпетербургската духовна академия, почетен член на Киевска, Казанска и Московска духовна академия, на Московския и Петроградския археологически институт, член на Императорското православно палестинско общество и ред други научни общества и църковни братства.
През август 1921 г. напуска Съветска Русия и от юли 1923 г. преподава в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 1929 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.
