„Радвам се, че вчера хората от Пловдивската епархия свободно избраха най-достойните за свой митрополит. Ние нямаме никаква връзка с проведения избор и нямаме никакво желание да се месим в тези неща“. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ проф. Иван Желев – директор на Дирекция вероизповедания към Министерски съвет. „Дирекцията по вероизповеданията искаме Пловдивската епархия, в която изборът се забави с един месец, да си има свой митрополит и да функционира пълноценно“. „Това е най-голямата епархия с най-много храмове в България. Една от функциите на Дирекция по вероизповеданията е да разпределя държавната субсидия за храмовете и манастирите на Българската църква, както и на други вероизповедания“ – отбеляза проф. Желев.
На въпрос във връзка с появили се мнения, че хората не са познавали всички осем кандидати, за които са гласували, проф. Желев заяви: „Проблемът тук е, че за разлика от гражданските избори, в църковните кандидатите нямат правото да отидат да се представят на своите избиратели. Защото един политик от Видин може да се кандидатира в Бургас, но той има правото да отиде там и да каже – представлявам тези и тези идеи. По този начин хората могат да добият впечатления. А сега им се дава един списък, само един списък с имена и нищо повече. Сами разбирате, че тези хора са били в голямо двоумение за кого да гласуват“.
Според него, да се промени това зависи от църковно-народен събор и от Св. Синод. „Наистина неестествено е, че хората твърдят, че не познават кандидатите, за които трябва да гласуват. А те трябва да изберат някого. Ако някой е известен просто чрез медиите, това не означава, че е най-добрият“ – коментира проф. Желев.
„Не смятам, че участието на еп. Теодосий е против Устава на Българската православна църква (БПЦ), въпреки че не съм канонист. След като Св. Синод го е включил в списъка на избираемите епископи, е нормално той да участва във вчерашния избор“, каза проф. Желев по повод информацията, че единият от двамата избрани вчера претенденти за Пловдивски митрополит – Деволски епископ Теодосий – няма завършено висше богословско образование. И потвърди, че, според Устава на БПЦ, се изисква висше богословско образование за заемане на поста митрополит. В същото време обаче в Устава имало и текст, който казва, че кандидатите за митрополит трябва да имат архиерейски сан, а еп. Теодосий притежава такъв. Според него това са неточности в Устава на БПЦ, които ще бъдат преодолени с новия Устав, който се изработвал от Св. Синод.
Според проф. Иван Желев, който смята, че това е позицията на специалистите по канонично право, с този факт изборът на Св. Синод на 11 февруари е предрешен и еп. Николай е единствената възможност да бъде утвърден за Пловдивски митрополит. „Това улеснява нещата за владиците в Синода. Няма да се двоумят за кого да гласуват, а единодушно ще гласуват за това Знеполски епископ Николай да бъде Пловдивски митрополит. Затова можем още отсега да му честитим избора за Пловдивски митрополит“ – каза още той.
„Знеполски епископ Николай е човек, който има качества и ще може да се докаже в тази епархия, която е най-голямата. Тя носи и най-голяма отговорност за митрополита, защото има както православни, така и римокатолици, арменци, евреи, мюсюлмани от двете разновидности – с турско етническо самосъзнание и с българско етническо самосъзнание“, смята проф. Желев.
„Това е едно предизвикателство пред него – да работи с тези хора, да работи за запазването на православното християнство в онези краища, които се обезлюдяват. Пък и в онези, които днес се пренаселват. Защото не е естествено един квартал като „Тракия“ още да няма своя църква. Човек се запитва – трябва ли им на тези хора църква, или не?! Или някой трябва да им я построи и да им я подари и те да влизат от Великден на Коледа. Това е проблемът – за активността на всички вярващи. Църквата не е на патриарха или на владиците, църквата е на всички вярващи“, – беше категоричен проф. Иван Желев.
За дядо Теодосий пък избирането му за един от двамата претенденти за Пловдивски митрополит „най-малкото е едно удовлетворение на тази възраст да получи признание за над петдесетгодишното си служение в Българската православна църква“, смята проф. Желев.
