Канон на св. Методий, посветен на св. Димитър Солунски, ще бъде изпълнен за първи път у нас. Пет от деветте песни на канона, написан от славянобългарския просветител, ще могат да се чуят на концерта в Софийска митрополия (ул. „Калоян“ 7), посветен на празника Въведение Богородично – Ден на християнското семейство и младеж. Инициатор на свързването на текста на канона с автентична средновековна българска музика и неговото музикално изпълнение е на слависта Томас Бътлър, професор от Харвардския университет.
При изследванията си той е установил, че към запазения текст на канона от единадесетото столетие няма музика. След още допълнителни проучвания изследователят научава, че като музикална основа на своя химн св. Методий е използвал канона на Успение Богородично. Според него тези мелодии били „доста постоянни“ и през деветото и десетото столетие те са се предавали устно, а после са започнали да се използват първите невмични записи; записите пък от дванадесетото и тринадесетото столетие вече могат да се разшифроват. После Т. Бътлър намира канона на Успение Богородично в английско издание с канони от Света гора.
За последвалите етапи той пише: „Сега, щом като вече имах музиката, трябваше да видя как тя се вързва с думите; … трябваше да разделя (текста) на срички за пеене. Бях впечатлен от величието на думите. Методий на старини вижда как неотвратимо се приближава колапсът на неговата Моравска мисия и се обръща към Солунския светец с молитва за чудотворна помощ. Има дълбочина в мелодията на химна и тържествена ритмика, които предават терзанията на Методий“.
Ще приведа откъс от този текст, съставен през деветото столетие:
О, мъдри Димитрие, като предстоиш светло
пред Божия престол
не ни забравяй, моли се за нас, окаяните, които –
странници в тази земя – съзерцаваме днес твоите
велики дела и те възпяваме,
като се надяваме силно
на твоето застъпничество.
Чуй сега, славни Димитрие,
твоите бедни раби
и се смили над тях:
ние сме се отлъчили
далеч от твоя светъл храм,
но сърцата ни горят
и дълбоко копнеем да се поклоним
един ден на твоята църква
по твоите молитви.
Защо, о, мъдри Димитрие,
само ние, твоите бедни раби,
да сме лишени от твоята красота
и любов към Създателя,
да бродим из чужди земи и градове
и да страдаме от суровите войници
на езичниците и еретиците!
За работата си по канона проф. Бътлър споделя още: „Разделих химна на срички и се опитах да ги подредя според нотите, но бързо разбрах, че имам нужда от помощта на професионален музикант. Моят добър приятел, сръбският композитор Никола Радан, който живее в Бостън, ми се притече на помощ. Никола е не само музикант, но и музиколог от Белградската школа. Той познава не само религиозната музика, но и народната музика на балканските народи, която използва в своите композиции. Цялата минала зима ние работихме заедно… Той използваше компютърна програма, за да нагоди думите към нотите, и печаташе листовете на партитурата един след друг. Ние и двамата бяхме много развълнувани. Той имаше нужда от мене, защото не разбираше старобългарския текст, а аз пък се нуждаех от него така, както слепият се нуждае от бастуна си…“.
После, по съвет на композитора, видният учен избира най-добрите тропари от всяка песен (от всяка от деветте песни!) – общо седемнадесет тропара – и вижда, че „в настоящата си форма канонът е забележително красив и може да бъде изпят…“. Тогава проф. Бътлър, по съвет на един от инциаторите за концерта, г-н Георги Василев от Комитета за връзки с чужбина, го изпраща на диригента Валентин Бобевски заедно с превода си на английски…
Сега, на концерта в Софийска митрополия, се надяваме, че ще можем да се насладим на това своеобразно възкресяване на българска средновековна музика.
