Симеон Сакскобурготтски е изпратил писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Неофит, в което благодари на Св. Синод за честта, която му оказва да бъде споменаван по време на богослуженията, но предпочита да не се променя редът на службите и да се продължи традицията да се отправят молитви за православния български народ, а не за него. Симеон Втори описва в писмото си кога е бил миропомазан за цар и кога е положил изискващата се от Търновската конституция клетва като цар на българите.
Той определя част от реакциите, породени от решението на Св. Синод, като "необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита". Симеон Сакскобургготски подчертава, че това решение "не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред".
По-долу е целият текст на писмото, изпратен на Гергьовден, а публикуван късно снощи на сайта на Българска патрирашия:
Ваше Светейшество,
"Синовно благодаря на Светия Синод на Българската православна църква за единодушно взетото решение да възстановите стародавната традиция на поменаване по време на светата Божествена Литургия, както и за удостояването ми с Ордена "Свети Иоан Рилски Чудотворец".
На Ваше Светейшество и Високопреосвещените Ви събратя е известно, че още от деня на своето рождение, по стечение на историческите обстоятелства, съм неразривно свързан със съдбините на родната ни Църква. На 12 юли 1937 г., Петровден, в дворцовия параклис "Св. св. първовърховни апостоли Петър и Павел” получих светите Тайнства - Кръщение и Миропомазание от Светия Синод в пълен състав. Преди 72 години, в трудни и превратни времена, наследих Престола на Българските Царе. Тогава, в деня на Св. Симеон Стълпник, в същия храм, приех от благодатните ръце на приснопаметните митрополити и своето второ - Царско Помазание, което, съгласно древната традиция, ме приобщи към Църковния сонм. През целия си живот съм пазил ревностно завещаната от моя Баща Православна вяра, която предадох на своите синове Кардам [1962-2015) и Кирил, кръстени от покойния Левкийски епископ Партений. Точно преди 60 години, в деня на своето пълнолетие, положих отредената от Търновската конституция клетва неизменно да служа на своя народ. Тези клетвени слова потвърдих и през 2001 г., в присъствието на блаженопочившия Ви предшественик Патриарх Максим, пред Народното събрание в другото си качество - на демократично избран министър-председател на утвърдената от Конституцията от 1991 г. Република България. Всеизвестно е, че в годините на своето изгнание, а по-късно в Родината и до днес съм полагал и полагам непрестанни усилия за помирение и преодоляване на каквото и да било разделение. Единството и мирът в Българската православна църква всякога са били за мен от първостепенна важност.
Ваше Светейшество,
В настоящия момент, макар синодалното решение да благославя молитвена форма, принудително отменена под натиска на атеистичната власт и която не застрашава по никакъв начин съществуващия днес конституционен ред, стана повод за необективни тълкувания, грозни внушения и жалки спекулации, които внасят смут в обществеността и дори в очите на Синклита. Предвид това, моля, Ваше Светейшество и Високопреосвещените митрополити молете се, както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!
