Величкият еп. Сионий е новият игумен на Троянския манастир, реши днес Св. Синод. Това назначение стана в същото заседание, на което досегашният игумен Браницки еп. Григорий беше назначен за викарий на Софийския митрополит и трябва да се премести в София. Досега епископ Сионий беше викарий на Видинския митр. Дометиан, но поради неосигуряване на условия за работа във Видин той пребиваваше в Лопушанския манастир, където много допринесе за неговото възстановяване и популяризиране.
Троянският манастир е един от трите ставропигиални манастира у нас. По установена у нас традиция за игумени на ставропигиите могат да се поставят епископи, които се назначават непосредствено от Св. Синод. Манастирите също са подчинени непосредствено на висшия църковен орган, а не на епархийските митрополити, в чиито епархии се намират. В Троянския манастир беше погребан блаженопочиналият Български патриарх Максим.
Величкият еп. Сионий поема манастира в труден момент, когато предстои да приключи църковно-съдебното дело срещу монаси от обителта, скандализирали обществото с непристойно поведение.
Справка: Роденият в София през 1969 г. епископ Сионий е завършил немска гимназия (19 ЕСПУ „Елин Пелин”) в столицата и после – паралелния курс на СДСеминария на гара Черепиш (1990 г.), а през 1994 г. се дипломира в БФ на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1991 г. е постриган за монах в Клисурския манастир от Видинския митр. Дометиан. Същата година е ръкоположен за йеродякон и за йеромонах в този манастир, където през 1992-1995 г. е игумен. През 1995 г. специализира в Германия, а от началото на 1996 г. е ефимерий и учител по Литургика в СДС. На 15 юли 1996 г. е назначен за ректор на същата семинария. В това си качество на 29 юни 1998 г. е възведен в архимандритско достойнство от Българския патриарх Максим. Епископска хиротония с титлата Велички получи като ректор на СДС на 24 март 2007 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. От юли 2009 г. до днес беше викарий на Видинския митрополит. Името му ще се свързва с големите възстановителни работи в Лопушанския манастир, който беше значително занемарен преди това в стопанско, но и в духовно отношение.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/99pyr
