С наближаването на митрополитските избори за Варненски и Великопреславски митрополит тази неделя ескалира и напрежението около вота. Епархиоти от Варна сигнализират, че по установена от години вече традиция се оказва натиск върху избирателите, за да гласуват за определени кандидати. На особено силна „агитация” са били подложени избирателите от Търговищка и Добричка духовна околия. Основният натиск е върху духовниците, които ще гласуват.
„Предизборната кампания” на един от кандидатите – Агатоникийски епископ Борис, игумен на Бачковския манастир - стана известна до степен на „обществена тайна” благодарение на тези, които са му отказали. Свещениците не се осмеляват да говорят за проблема, защото съдбата на семействата им е в ръцете на бъдещия митрополит. Ако корумпиращият ги епископ „спечели” изборите, в бъдеще ще се разправи с тези, които са му се противопоставили, или най-малкото те ще влязат в черния списък на владиката на "неблагонадеждните" свещеници.
По-голяма свобода да говорят за корупционната практика в митрополитските избори си позволяват миряните. Много от тях пишат в социалните мрежи и до медиите с надеждата, че „осветляването” на корупционните схеми и задкулисието в изборите за духовни ръководители на епархиите на БПЦ ще вразуми избирателите и ще им даде кураж да се противопоставят на натиска.
„За съжаление миряните също се страхуват от гнева на бъдещия владика и предпочитат да останат пасивни", ни пише наш читател. Според него освен от молитва, за достоен избор на митрополит е необходимо „публичното осъждане на подлостта”.
Духовници и миряни от Варненска епархия напомнят, че плащането за получаването на църковна позиция е симония и тя е осъдена от Църквата като порочна и богоненавистна практика (Деян. 8:18-24). Още по-голямо богохулство се извършва обаче, когато в поздравителни и други слова след вота започне лукаво да се твърди, че този избор е станал под въздействие на Светия Дух.
Подозренията се засилват предвид факта, че пиар-ката на Пловдивския митр. Николай, която е журналистка във в-к „Марица”, упорито лобира за Бачковския игумен при всеки вакантен митрополитски пост. С "неподражаемия" си ласкателен стил тя описва скандалния духовник със суперлативи, които дори житиеписците по-пестеливо използват. Така например във вчерашния брой на вестника пише, че „епископ Борис е архиерей – съвременен апостол, последовател на Христа! Божий човек, който се бори за честност, справедливост...”, „духовникът е учител. Делата му са пример”. Специално място е отредено на автопарка на владиката. Това обаче, което скандализира хората, за авторката е повод да каже: „Игуменът е мениджър. Манастирът има луксозен автопарк, с който може да преодолява зимните снежни преспи и лятото да фучи по магистралите”. Подобни писания могат да станат поучителен пример за това, колко смешен може да стане човек, когато криви съвестта си. Особено в Църквата на Този, Който е казал: „Горко вам, лицемери, задето чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда” (Мат. 23:25).
Ясно е, че духовниците, които прибягват до корупция, за да постигнат въжделената цел да станат митрополити, не се страхуват нито от Бога, нито от човеците, а разчитат на страха и подчинението. Те ще продължат да прилагат тези два инструмента и в бъдещото си митрополитско управление. Противопоставянето на тази практика обаче може да започне от варненските избиратели, които да гласуват без страх и по съвест, да отхвърлят делата на мрака и да надянат оръжието на светлината (срв. Рим. 13:12). И едва тогава ще могат да кажат, че са дали възможност на Светия Дух да ръководи този вот.