Патриаршеският сайт, който не отрази решението на Св. Синод за избор на наместник-председател, днес помести Отворено писмо на Пловдивски митрополит Николай срещу този избор. Писмото е адресирано до членовете на Св. Синод и в него митрополитът обяснява защо не е съгласен с избора на митр. Кирил за наместник-председател на Св. Синод и Софийски митрополит.
1. Митр. Николай повтаря казаното пред екипа на „Вяра и общество“, че според него е нарушен чл. 63, ал. 2, от Устава, който изисква Св. Синод да взема своите решения с мнозинство от всички свои членове. Според него това изискване предполага всички решения да се вземат с явно гласуване, защото само така отсъстващите членове могат да участват в избора, а иначе се лишават от право на глас.
Според митрополита тайното гласуване отнемало правото на отсъстващите да гласуват по телефона. Уставът на БПЦ, както и всяко друго законодателство обаче, не предвиждат гласуване по телефона и това негово твърдение буди основателно недоумение у юристите.
Припомняме, че на 10 ноември девет от присъствалите дванадесет митрополити решиха, че наместник-председател ще бъде Варненски и Велкопреславски митрополит Кирил и всеки с подписа си удостовери това синодно решение. То беше предшествано от тайно гласуване, в което всеки митрополит можеше да подкрепи всеки от членовете на синода, а не беше гласувано между двама. Най-много гласове събра митр. Кирил и тази подкрепа даде основание на Св. Синод да реши именно той да стане патриаршески местоблюстител до избора на нов патриарх. Решението на синода не е анонимно, а е подписано от деветима митрополити, включително и от временния председател – Великотърновски митрополит Григорий. Само трима митрополити не са подписали синодното решение: Пловдивски Николай, Плевенски Игнатий и Врачански Калиник. От Св. Синод тогава съобщиха, че нито един от тях не е настоявал по време на заседанието за друг начин на гласуване, нито е споменавал за нарушаване на Устава, съответно няма и изразено особено мнение по избора.
Според митр. Николай тайното гласуване свидетелствало, че „… членовете на Св. Синод имат тайни помежду си. А такова виждане аз не мога да споделя“. Това изречение доказва, че писмото в действителност не е адресирано до митрополитите, които са наясно със своите взаимоотношения, а е насочено към медиите и цели създаването на имидж. Решението за тайно гласуване, което взеха митрополитите, беше израз на желанието им да гласуват свободно, което вероятно не смятат за възможно, ако гласуват явно. Тайното гласуване са подкрепили всички митрополити, включително и оспорващият го сега митр. Николай.
2. Митр. Николай обяснява също, защо не е изложил по време на заседанието своите аргументи – както срещу тайното гласуване, в което той участва без да има никакви възражения, така и срещу резултатите от него. Той оправдава своя пропуск с благочестивото си настроение в онзи ден: „Не исках да излагам тези съображения на заседанието ни от 10.11.2012 г., за да не възникнат пререкания, които биха оскърбили паметта на току-що погребания Български патриарх, Негово Светейшество Максим“. Този аргумент обаче едва ли ще бъде убедителен за неговите събратя, които знаят атмосферата, в която премина заседанието, и тона, с който митр. Николай участва в споровете. Както и предишният аргумент, този също свидетелства, че отвореното писмо е адресирано не до синода, а до медиите.
3. Накрая митр. Николай заявява на своите събратя, че е обиден от тяхното решение и през следващия месец и половина няма да присъства на заседанията на синода. Това е често срещана реакция на митрополитите, когато те се обидят от някое решение на останалите митрополити – за самия митр. Николай тази реакция не е нова. На езика на „църковната дипломация“ това решение звучи така: „Изпълнен с благоговение и дълбока почит към Негово Светейшество, аз лично бих искал да прекарам следващите четиридесет дни на траур за Църквата ни в молитва и размисъл, както е редно и както повелява християнската ми съвест. Надявам се, че тази проява на уважение към паметта на обичния наш патриарх няма да бъде възприета като проява на неуважение към почитаемия Св. Синод и моля, ако Св. Синод реши да се събира през следващите четиридесет дни, отсъствието ми да бъде извинено“.
Чл. 54 от Устава на БПЦ предвижда, че никой архиерей не може да откаже участие в заседание на Св. Синод в пълен или намален състав, освен поради тежка, продължителна болест, немощ или други причини, признати за основателни от Св. Синод. При неизпълнение на това задължение архиереят подлежи на църковно наказание. Засега няма информация дали архиереите ще признаят за основателни причините на митр. Николай да не участва в заседанията на синода в един толкова важен предизборен период. Още повече че в сряда започва редовната зимна сесия на Св. Синод и това си е правило в синодните дела от десетилетия.
С това самоотлъчване митр. Николай доброволно се отказва от участие в заседанията на Св. Синод почти до Коледа – време, в което предстои да се вземат важни, дори съдбоносни решения за Българската православна църква. При това положение съществува опасност след изтичането на „траура“ митр. Николай да подложи на критика решенията и да поиска преразглеждането им с мотива, че той не е участвал във взимането им. Подобен подход не спомага за консолидирането на църквата в този важен момент, а води до увеличаване на напрежението в обществото и е причина за съблазън сред много от вярващите. Разделенията между митрополитите са не само техен личен проблем. Те са причина и за разделението сред народа, който в дните около смъртта на патриарха показа, че чувства потребност от единство около авторитета на Църквата.
