Двама митрополити публикуваха на официалния сайт на Св. Синод своите "особени мнения" срещу избирането на и. д. Софийски митрополит на първото синодално заседание на 6 ноември след смъртта на патриарха. Както "Двери" съобщи още тогава, това са Ловчанският митр. Гавриил и Старозагорският митр. Галактион. Двамата са изразили още по време на заседанието своите възражения, както се предвижда в устава, чл. 63, ал. 4, според който "особено мнение се допуска, ако бъде заявено и обосновано устно в заседание и се представи писмено до три дни след заседанието". В своето възражение митр. Гавриил разказва за дискусиите по време на това първо траурно заседание на Св. Синод. Според него още тогава са били обсъждани кандидатури за наместник-председател на Св. Синод, но той и други архиереи са предложили те да бъдат отложени, докато се съберат всички митрополити "в името на съборното начало на Св. Църква". Митр. Гавриил излага следните аргументи:
"В юридически аспект решението на Светия Синод в пълен състав, взето на 06.11.2012 г., с което е избран временно управляващ на Софийска eпархия, е противозаконно и противоуставно. То противоречи на нормата на чл. 10 ал. 1 от Закона за вероизповеданията, която определя, че Българската православна църква се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски. Следователно Софийска света митрополия не може да се управлява и представлява от друго лице, освен от Българския патриарх. (...) Ако лицето, което ще управлява Софийската епархия до избрирането на нов патриарх не е идентично с Наместник-председателя на Светия Синод, който според Устава на БПЦ трябва да управлява и Софийска епархия, това може да създаде съмнение в легитимността на бъдещия новоизбран Български патриарх".
Подобно е становището и на митр. Галактион, който добавя и аргумента за липсата на правна логика в разделянето на функциите на наместник-председателя и и. д. Софийски митрополит:
"В решението на Св. Синод за определяне на наместник на овдовелия Софийски епархийски престол, като основание се цитира чл. 84, ал. 1, където се визира назначаването на „епархийски митрополит за наместник на овдовелия или овакантен престол“. По-долу обаче в ал. 2 на същия член се упоменава целта за това назначаване, а именно наместникът „провежда избор за митрополит и управлява епархията, докато новоизбраният митрополит встъпи в длъжност“. Чл. 41 от УБПЦ-БП изисква Българският патриарх и Софийски митрополит да се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, в който участват по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни, т. е. двойно повече от представителите на останалите епархии. Това уставно положение не дискриминира представителите на другите епархии, нито поставя в привилегировано положение тези от Софийска епархия, а само потвърждава разбирането на нормотвореца, че щом с избора на Български патриарх се избира и Софийски митрополит, то представителите на Софийска епархия, които не могат да изберат своя митрополит по процедурата, предвидена в Глава седма, Раздел II от УБПЦ-БП, следва да бъдат по-силно представени на Патриаршески избирателен църковен събор. Ето как, правната логика ни кара да приемем, че процедурата, предвидена в Глава седма, Раздел II от УБПЦ-БП и озаглавена „ИЗБИРАНЕ НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ“ е неприложима към избора на Софийски митрополит, който е същевременно и Български патриарх.
Припомняме, че на това първо заседание не успяха да пристигнат навреме Варненският митр. Кирил и Неврокопският митр. Натанаил, които се завърнаха от чужбина след научаването на тъжната вест. На следващото заседание, на 10 ноември, в присъствието вече и на тези двама митрополити, беше избран наместник-председател, който пое и функциите на и. д. Софийски митрополит. Именно последното решение, а не самият избор на наместник-председател разгневи Пловдивския митрополит, който искаше да управлява Софийска епархия до изборите. Поради тази причина той оспорва решението на синода, за което разпространи "отворено писмо" днес. Той се противопоставя на решението за тайно гласуване, взето от митрополитите на заседанието на 10 ноември, което според него е лишило от възможност двамата задгранични митрополити да участват в гласуването "по телефона или писмено".
Двамата задгранични митрополити Симеон и Йосиф не се върнаха в страната за погребението на патриарх Максим, нито коментираха по какъвто и да е начин новата ситуация в Българската църква. Ако митр. Симеон е възпрепятстван по здравословни причини да се върне в страната, което се допуска от устава на БПЦ, то отсъствието и мълчанието на митр. Йосиф будят недоумение.
