Днес започва Първата национална конференция на учителите по религия, организирана от Св. Синод на БПЦ в Пловдив и Хисаря. Организаторите на форума обявиха, че целта й е „подпомагане на преподавателските кадри по Религия“. В същото време учители-богослови се оплакват, че не могат да участват в конференцията, защото тя се свиква в най-неподходящото време за преподавателите по религия. В последните дни на септември се събират декларациите от родителите на учениците, необходими за сформирането на групи на религия. Занятията по СИП и ЗИП Религия стартират от 1 октомври точно заради тези декларации. При перманентния недостиг на ученици за формиране на съответните групи последните дни от тази кампания са от изключително значение за учителите. Периодът от 15 септември до края на месеца е най-усилният за богословите, защото организират групите, с които ще работят цяла година. „Предпочитам да остана в училището и да си уредя документацията и групите по религия, отколкото да пътувам до Хисаря. От тези няколко дена ми зависи работата през следващата учебна година", заяви за "Двери" една от столичните учителки по религия, пожелала анонимност, за да няма след това проблеми с ръководството на културно-просветния отдел на Св. Синод.
„Изборът на времето за тази конференция показва, че тя е организирана от хора, които не поддържат връзка с работещите в областта на образованието, още по-малко с учителите по Религия, - каза друга преподавателка с близо 20-годишен стаж в преподаването на този предмет. – Това са хора, които продължават да не се интересуват от нас, редовите учители“.
Някои преподаватели споделят, че се чувстват подложени на натиск да участват в мероприятието с единствената цел да предадат материалите си.
Програмата на конференцията не предвижда доклад от български учител по религия в средното училище. Тя създава впечатлението, че опитът на българските учители не си струва да бъде споделен и затова акцентът е сложен върху чуждите практики в сферата на религиозното образование. Само една презентация на български учителки е включена в програмата и то за работата в детски градини. Учителите остават с впечатлението, че са поканени да бъдат безгласна публика на чужди изяви. Това усещане се потвърждава от акцента в програмата. Особено важно за организаторите (с три удивителни знака в програмата) е изискването: „Преподавателите да депозират копията от своите материали при членовете на Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-БП“.
Дори най-чистосърдечните учители по религия остават с горчивото усещане, че ги събират само, за да получат материалите им и с тях да се направи „синодална издателска програма с общовалидни критерии за учебни програми и учебна документация по „Религия”.
„Готвят се с чужда пита помен да правят,- беше коментарът на една от учителките, не пожелала да замине, - а от нас никой не се интересува“.
Други учители въстанаха и срещу заглавието на конференцията. Тези, които близо 20 години са на полето на религиозното образование, заявиха, че досега е имало и други национални конференции и срещи на учителите по религия, но явно новите църковни дейци считат, че всичко в тази област започва от тях.
Тъй като много от учителите, преподаващи в училищата, не са заявили участие, организаторите са били принудени да поканят и катехизатори от неделните училища, за да се запълни бройката на участниците. В София в последния момент този вариант е бил отхвърлен от г-жа Десислава Панайотова, експерт „Програми и проекти” в Културно-просветния отдел на Св. Синод и член на Работната група по религиозно образование към Св. Синод, за да се избегне участието на "нежелани катехизатори" в конференцията.
Все още не се знае какви ще са резултатите от образователния форум, но със сигурност ще се сдобием с още една декларация с искане за задължително религиозно образование в средните училища и за възпитаване на българските деца в духа на традиционните християнски ценности.
