Проблемите в руската църква в София, подворие на Московската патриаршия у нас, породени от конфликта на предстоятеля игумен Филип с голяма част от енориашите, не само не намират разрешение, но напротив, повдигат нови въпроси. Те са свързани с устава на подворието, управлението му и т. н. и засягат принципни въпроси на отношенията между двете сестри църкви - Българската и Руската. Тези проблеми се очаква да бъдат разгледани в средата на март на предстоящите заседания от Св. Синод на БПЦ, под чиято юрисдикция е храмът.
Припомняме, че църковната общност към подворието започна Великия пост разделена с преместването на дякон Сава в „Св. Седмочисленици“ и изпращането на единия от българските свещеници на „заточение“ в друг храм.
„Великият пост не донесе нито покаяние, нито мир в душите ни, споделя енориашка на подворието. Вярвам и се надявам това да са изпитания, които скоро ще отминат“, казва тя.
Други дългогодишни енориаши на храма не са такива оптимисти. Сред тях се прокрадва отчаянието, че църковните власти у нас не се интересуват от проблема и по нашенска църковна „традиция“ нещата ще бъдат отставени да се развиват от само себе си до отшумяването им....
„Ходим в храма, но това ни носи повече болка отколкото мир, - разказва една от рускините. - Сега, през поста, повече хора се изповядват. Ходих няколко пъти в църквата да търся о. Николай, който ми е изповедник, на мен и съпруга ми. Нямаше го, казаха, че е изпратен в друг храм. Не разбирам защо“.
Разделението на общността придоби видими измерения с отстраняването на дякон Сава Кокудев и отпращането на о. Николай Нешков да служи в храма „Св. Пантелеймон“ в дома за военно-индалиди със заповед на предстоятеля на подворието игумен Филип. Така свещеникът е изолиран от живота на енорията, в която служи от 15 години и е изповедник на много хора - за мнозина именно той е тънката връзка с Църквата. „В петък преди Тодоровден отидох на изповед в руската църква - разказва един от енориашите. - Знаех, че о. Николай ще е там. Предстоятелят о. Филип не можеше да не му разреши да изповядва хората преди празника. Отидох след работа и повече от 50 човека чакаха за изповед при о. Николай. Дори когато другите отци свършиха с изповедите, опашката при о. Николай не свършваше. Аз се изповядах и си тръгнах към 20.30 ч., а другите останаха. Много ни липсва в храма.“
Реформите на предстоятеля игумен Филип имат за цел изолирането на младия свещеник далеч от енорията. Изпратен е да служи в храм, в който няма богомолци, няма певец, няма клисар. Игумен Филип възлага организацията на тези неща на о. Николай – той да си намери певец, клисар и т. н.... „Св. Пантелеймон“ се обгрижва от възрастен човек, който се чувства неин собственик. Не разрешава да се служи всеки ден - според него това било „хулиганство“, службите могат да са само в неделя. Естествено се поражда въпросът, как ли се чувства свещникът, който идва в празния храм, знаейки, че енориашите му го чакат в друг. Към това се прибавя и пълната неизвестност. Във връчената заповед от предстоятеля за преместване в „Св. Пантелеймон“ се казва, че това е за времето на поста. Не е ясно какво ще стане след това. Игумен Филип не дава обяснение, защо неочаквано изпраща свещеника в друг храм. Не са приведени мотиви и за преместването на дякон Сава в храма „Св. Седмочисленици“, което стана със съдействието на Софийска митрополия. Никой не си прави труда да уведоми дякона за новото му назначение. В началото на март той отива на служба в руската църква „Св. Николай“ и му казват, че вече не служи тук. „Не те искаме тебе и другите българи“, това чува от гневни богомолци, привърженици на предстоятеля. Така дякон Сава разбира, че със задна дата е назначен от Софийска митрополия да служи в „Св. Седмочисленици“.
Психическият натиск, неизвестността, изолирането от енорията вече са част от ежедневието на о. Николай. Те са част от църковния опит и на енориашите на руския храм. Демонстративно зачестяват визитите на представители на бизнеса заедно с техните телохранители. Хората възприемат това като желание на игумен Филип да демонстрира пред всички връзка със силните на деня – олигарси, хора от службите, архонти. Така, според вярващите, компенсира донякъде невъзможността си да установи нормални отношения с енорията, на която е поставен за предстоятел.
Енориашите на руската църква твърдо са решили да отстоят докрай правото си да са част от тази енория и да не допуснат двама добри духовници да бъдат подложени на издевателства, тормоз и изолация. „Това не само, че не е християнско, това не е човешко, - заявява една от младите енориашки. – Ако трябва всеки един от нас ще депозира отделно писмо до патриарха, в което ще пише, защо искаме о. Николай и дякон Сава да бъдат върнати в храма и защо искаме да имаме здрава и нормална енория, каквото беше досега“.
Висшите църковни власти у нас се въздържат от коментари. Това, което обещават, е, че въпросът няма да бъде оставен и се търси разрешение.
