Във връзка със стогодишнината от рождението на бележития български богослов и църковен писател доцент архимандрит Серафим (Алексиев) в академичния параклис на Богословски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе четене на творчеството на о. Серафим. То беше организирано от студентите и ефимерия на параклиса свещеник Ангел Брусов. Архим. Серафим е бил преподавател в Духовната академия до края на 1968 г. Той е написал много трудове, повечето от които са основополагащи за начинаещите във вярата.
В петък, 9 март 2012 г. от 11 часа в същия параклис ще бъде отслужена панахида в памет на бележития църковник.
На читателите на Двери предлагаме едно негово стихотворение:
СЪНУВАХ СЪН
Сънувах сън… Бях някъде във храм
безлюден, тих, без никакъв народ.
Сред здрача блед под храмовия свод
видях един позорен стълб и там
Христос с въжета свързан, прикован!
Пред Него бе изправен груб войник
и шибаше телото Му с камшик.
Във тишината някак страшно беше,
кога камшикът яростно плющеше.
Това бе бич, обкичен със ресни,
нанизани със късчета олово,
ръбати, остри, с грапави страни.
При всяко ново шибане сурово
те вбиваха се в страдащата плът
на кроткия Христос… И всеки път,
когато пак камшикът заплющеше,
потръпваше Христос, но все мълчеше…
А по измъченото Му лице
струеше кръв. И двете Му ръце
пробити бяха. В кротките очи
блестяха сълзи в кървави лъчи.
Венец от тръни кичеше главата,
петна от кръв личаха по ребрата.
Навред – по гръб, по рамене, гърди
се виждаха все кървави бразди.
Безжалостният и суров войник
издигна пак разветия камшик
и взе да шиба… Силно възмутен
аз пламнах, обладан от гняв свещен,
па спуснах се и викнах: “Зли човече!
Що правиш? Спри! Хвърли камшика вече!”…
В лицето исках тоя звяр да зърна.
Войникът се във този миг обърна
и ме погледна… Аз се ужасих…,
че в него… своето лице открих!
