По инициатива на ръководството на Българската академия на науките и съдействието на Научния архив на БАН в петък, 9 март, в старинния столичен храм „Св. София” от 13 ч. за пръв път след повече от шест десетилетия ще се отслужи панихида в памет на големия български държавник, учен, финансист, политик, публицист, общественик и благодетел академик Иван Евстратиев Гешов. През последните две десетилетия постепенно се възвръща почитта към големите синове на Отечеството ни, наречени от Симеон Радев „строители на съвременна България”. Мнозина от тях, белязани с идеологическо клеймо, бяха пренебрегвани близо половин век. Сред тях е и големият българин – Иван Евстратиев Гешов.
Иван Гешов е роден през 1849 г. в Пловдив, расъл и учил в Манчестър, Англия, работил като председател на читалището в Пловдив преди Освобождението, осъден е на смърт за огласяването на зверствата през Априлското възстание, но с британска намеса присъдата е сменена със заточение в Мала Азия. Освободен след края на Руско-турската война през 1878 г., той се връща в Пловдив, а през 1883 г. е поканен в София да оглави Българската народна банка. Изявява се и като виден български политик, водач на Народната партия. Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913 г.), председател на Българското книжовно дружество (1898-1911 г.), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924 г.). Гешов е народен представител няколко обикновени и в две (III и V) велики народни събрания и председател на XI (1901 г.) и XIII (1913 г.) Обикновено народно събрание. Биографите му отбелязват, че от престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че "най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ".
В завещанието си от 1 септември 1923 г. Иван Евстратиев Гешов отделил сумата от 100 хиляди златни лева в полза на Българския червен кръст, като заръчал от лихвите всяка година да се отслужва панихида: „да служи всяка година панихида, на която да се произнася от виден свещенослужител, общественик или книжовник реч върху милосърдието, любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мира и приятелството между балканските народи...“, както и да се дава помощ след службата на български сираци.
На практика отслужването на панихида, заявена изрично в завещанието на Иван Е. Гешов, е прекъснато след 1944 год., а оставената за целта сума от 100 хиляди златни лева е изчезнала.
Ето и два откъса от текста на завещанието на големия българин:
„...Борих се против чуждото иго и на младини, и на старини, борих се и против игото на невежеството, на жестокосьрдечието, на низките инстинкти, на пагубния манталитет, унаследен от политическото робство, да смятаме държавата за нещо несвое, за нещо чуждо, да поставяме частните облаги по-горе от общото благо... Като общественик, като министър в България аз се старах да й помогна чрез служене на идеи и идеали, спасителни за нея, чрез прокарване на многобройни полезни закони, чрез усилия, за да се постигне сговор между българските синове, между селяни и граждани, между съсловия и партии, между балканските държави и народи... Дълбоко убеден, че единственото спасение на България е да се работи за прераждането на нейната душа, за културата на ума и сърдцето на нейните синове, за тяхното проникване от принципите и мирогледа, на които аз служих, аз смятам за мой свещен дълг да сторя възможното, за да продължи това служене и подир моята смърт..."
(Из завещанието на Ив. Евстр. Гешов)
С благословението на Негово светейшество Българския патриарх Максим панихидата ще бъде оглавена от Знеполския епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит. Той ще произнесе и слово в памет на Ив. Ев. Гешов, за да се изпълни и тази част от последната воля на дарителя.
По материали от сайта на БАН
