Въпросът, който най-много е затруднил българите при преброяването от февруари т. г., е към кое вероизповедание се самоопределят. При него делът на неотговорилите лица е най-висок - 21.8%. Това става ясно от резултатите от проведеното през тази година преброяване на населението, публикувано от Националния статистически институт (тук).
От данните на официалното преброяване се разбира, че от отговорилите на въпроса за вероизповеданието 76% (или 4 240 422 души) са се самоопределили като православни. Като римокатолици са се записали 0.8 % от преброените българи, а 1.1% - като протестанти. 10% са се самоопределили като мюсюлмани. Други вероизповедания изповядват 0.2% от отговорилите.
При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 86.7% са заявили, че принадлежат към православието. От самоопределилите се към турската етническа група 88% са заявили, че са мюсюлмани, а 5 279 – православни.
Болшинството от ромите са се писали православни - 37%, 10 % - протестанти, а 18% - мюсюлмани.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33xuk
| Словото стана плът |
|---|
Въпросът, който най-много е затруднил българите при преброяването от февруари т. г., е към кое вероизповедание се самоопределят. При него делът на неотговорилите лица е най-висок - 21.8%. Това става ясно от резултатите от проведеното през тази година преброяване на населението, публикувано от Националния статистически институт (











