Варненският митрополит Кирил коментира пред в. Монитор решението на Св. Синод да се забрани отслужването на водосвети в началото на предизборните кампании на партиите, както и духовници да участват в предстоящите местни избори. Според него не е неприемливо духовници да участват в избори за местната власт, а единствено в изборите за парламент:
"Духовниците не би трябвало да се кандидатират в изпълнителната власт, нито пък за кметове. Допустимо е според мен обаче те да се кандидатират за общински съветници. Той би бил много полезен и за самата община, респективно за хората и за Църквата. Преди години аз бях поканен по подобен принцип в областната управа на Варна. Резултатът бе много добър, работихме в съгласие, държавните служители спечелиха доверието на Църквата, самите те също започнаха да работят за благото на Църквата. Успяхме да свършим много неща като например да намерим пари и да реставрираме храмове, да работим по общи социални, просветни и културни проекти. В резултат се стигна дотам, че покрай Варненската митрополия, която благодарение на добрата работа с институциите успя да създаде православна детска градина за децата на социално слаби, социален дом и редица други услуги в полза на бедните, Министерството на труда и социалната политика подписа рамково споразумение за съвместна работа със Светия синод. Предвиждаме това да стане и с останалите министерства. Това обаче е благодарение на факта, че хората по места познават духовниците си и някои работят в различни групи и комисии в общините. В този смисъл не мисля, че не е църковно хората ни да работят на този принцип, където могат. Важното е да не се забъркват в големите и груби политически игри".
Що се отнася до участието на клирици в парламентарните избори, митр. Кирил е категоричен, че е неприемливо духовници да търсят политеческа подкрепа и да участват в избори, но е добър вариант е да се отпусне квота за клирици в парламента, чрез промяна на конституцията и правилника на НС.
"Според мен важно е да се въведе квота за духовенството, което да участва в работата на Народното събрание, тъй като е ясно, че не му приляга да се занимава с избори, да ходи по митинги и да търси политическа подкрепа. Това може да стане с промяна на правилника на НС и на конституцията. Такава възможност е имало по време на Великото народно събрание, тъй като Търновската конституция е определяла квота в него за Светия синод. Необходимо е още, в конституцията да се подчертае, че Българската православна църква е майка хранителка и възпитателка на българския народ. Статистиката сочи недвусмислено, че 87% от хората у нас са православни. Не всички от тях са ориентирани партийно, някои се разочароват след изборите от народните избраници. Духовниците в управлението обаче няма да ги разочароват. Квота за тях в парламента се налага и от редица нерешени, но важни за обществото ни въпроси, като този за по-системното изучаване на религия в училищата, опазване на културните ценности и поправки в законите, тъй като в тях вероизповеданията въобще не са застъпени".
