В навечерието на църковния празник Илинден на мястото на археологическото проучване на църквата в средновековната крепост „Кулата-Градот” при гр. Ракитово беше отслужен водосвет за здраве и успех на участниците в проучването и жителите на града, които приемат разкритието на светинята радушно и подпомагат начинанието с човешки ресурс, независимо от липсата на финасиране за тазгодишната археологическа кампания. За съжаление това не е практика сред археолозите, дори при разкриването на църковни сгради. Нещо повече, понякога се стига до показност, църковни чинопоследования съпровождат археологически открития само при мистериозно откриване на св. мощи, било то и без наличие на конкретни доказателства. Редно е обаче разкриването и проучването на църковни светини винаги да се съпровожда от църковно благословение.
Водосвета извърши ставрфорен иконом Стоил Лазаров. Присъстваха представители на Община Ракитово, директорът на Археологическия музей Асен Салкин, проф. дфн Асен Карталов, групата за пещерни проучвания и планинско спасяване „Сютка” и жители на гр. Ракитово.
Ето какво каза за „Двери” ръководителят на археологическите проучвания доц. д-р Емил Иванов, преподавател по Църковна археология в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”: „Най-голямата радост за всеки един човек е да види и почувства делата на своята дейност, а за учен или изследовател – да види резултата от своите научни търсения из лабиринтите на неизвестното. Преди две години на това място открихме само гора, скала и камъни от срутената църква. Нейните зидове, стенописни фрагменти и останки от интериор опитваме да спасим и досега. И смея да кажа, че с Божия помощ успяваме. Пътят до крайния етап е труден, но работата ни е благословена и сме дарени всекидневно от благодатните дарове на познанието. Родната църковна археология и история се обогатява с нови знания за християнството в Чепинското корито. Освен че установихме точния план на средновековната църква и крепостта, благодарение на придобитите археологически артефакти от място знаем също подробности относно нейната архитектура, иконографска програма и дори нейния патрон.”
- Това звучи доста интригуващо. Бихте ли казали повече подробности за новите открития?
– Притежаваме достатъчно ценни доказателства за датировката и строителните периоди на църквата, както и съсвсем прясно епиграфско свидетелство, което съдържа указание за вероятното й название. Но лично аз съм много предпазлив и без да съм достатъчно сигурен, не бих го оповестил публично. Науката не е шоу, опитваме се да съставим обективна картина на църковно-историческата действителност и с това да подпомогнем развитието на общината. Много бих искал в това начинание да работим съвместно и с Българската православна църква, особено с Пловдивска митрополия, в чиято епархия се намира и археологическият обект” – каза за „Двери” д-р Иванов.
Надеждата на местните хора и на членовете на културно-историческото и природозащитно сдружение в града са обещаните напоследък пари от премиера Б. Борисов да бъдат отпуснати, за да продължи проучването на древните светини.
