Читателите на Двери определиха националното литийно шествие за въвеждане на вероучение за най-важното църковно събитие на годината. Само с два гласа по-назад остава скандалът със Западноевропейския митр. Симеон, който беше отстранен и възстановен на поста си след серия противоречиви решения на Св. Синод. На трето място е поставено откриването на светите мощи на остров „Св. Иван”, които бяха обявени за мощи на св. Йоан Кръстител. На четвърто място е краят на делото на разколниците в Страсбург, а непосредствено след това е поставено широкото обществено одобрение, което получи дядо Добри от село Байлово (който години наред просеше при входа на патриаршеската катедрала, но не за себе си, а за нея!), дарил 37 000 лева на храм-паметника „Св. Александър Невски”.
Най-малко гласове за „църковно събитие на годината” получи поклонението на Владимир Путин пред св. мощи от Созопол, докарани специално с тази цел в София, което беше признато от управляващите като рекламната туристическа топ-инвестиция на годината.Трите събития, класирани на първо място, са всъщност тези, които получиха най-голяма медийна популярност през годината. Това явно дава отражение и върху оценката на християнското общество за тях. Сам по себе си този факт говори за голямото влияние на медиите при формирането на приоритетите дори сред вярващите хора.
Националното литийно шествие се открои сред събитията на годината не заради оказано влияние върху църковните и обществени процеси (de facto то остана изолирана инициатива), но защото беше единственото от много време насам събитие, когато членовете на Църквата и преди всичко клириците се почувстваха заедно, обединени за някаква кауза. На фона на разпадналите се естествени църковни връзки по места (между епископи и свещеници, между клирици и миряни и т. н.) и в цялата страна (между отделните митрополии, между Св. Синод и отделните митрополии и т. н.) подобно събитие, което позволи на вярващите да се почувстват общност, неминуемо спечели обществена популярност.
За съжаление липсват други събития през годината, които да явяват църковното единение по един естествен за Църквата начин – чрез вътрешните връзки на вярата и любовта, а не по пътя на административния контрол.
Скандалът с митрополит Симеон беше без съмнение един от „скандалите на годината”, с който се занимаваха дълго време и светските медии. Той даде видимост на много вътрешно-църковни процеси, доведе до разкриване на позиции, до промени в църковната администрация – негов резултат беше отзоваването на еп. Тихон от Западна Европа и изборът на епископ Антоний за нов викарий на митр. Симеон. Това съответно лиши Смолян от епископ и сложи край на амбициите на местното население Смолянска област да се отдели в отделна митрополия или поне епископия.
Прави впечатление, че църковната общност у нас не отдава голямо значение на епископските хиротонии и дори на митрополитските назначения (класирани на последните места), въпреки че от качеството на епископата зависи в най-голяма степен и качеството на църковния живот. Това е израз на разочарование от процесите във висшия клир и симптом за разрушената връзка между епископа и църквата, която е в основите на православната еклезиология.
Високата оценка на такива „положителни” църковни събития като отзвука за доброто дело на дядо Добри, инициативата за поклонническия път „Рилският чудотворец”, която има амбицията да стане ежегодна, борбата за запазването на църковния приют в Нови хан - свидетелстват за голямата потребност от събития, родени естествено от споделения опит на вярата, които да обединяват вярващите у нас в общи каузи и инициативи и да явяват християнското единство.
За съжаление липсват други събития през годината, които да явяват църковното единение по един естествен за Църквата начин – чрез вътрешните връзки на вярата и любовта, а не по пътя на административния контрол.
Скандалът с митрополит Симеон беше без съмнение един от „скандалите на годината”, с който се занимаваха дълго време и светските медии. Той даде видимост на много вътрешно-църковни процеси, доведе до разкриване на позиции, до промени в църковната администрация – негов резултат беше отзоваването на еп. Тихон от Западна Европа и изборът на епископ Антоний за нов викарий на митр. Симеон. Това съответно лиши Смолян от епископ и сложи край на амбициите на местното население Смолянска област да се отдели в отделна митрополия или поне епископия.
Прави впечатление, че църковната общност у нас не отдава голямо значение на епископските хиротонии и дори на митрополитските назначения (класирани на последните места), въпреки че от качеството на епископата зависи в най-голяма степен и качеството на църковния живот. Това е израз на разочарование от процесите във висшия клир и симптом за разрушената връзка между епископа и църквата, която е в основите на православната еклезиология.
Високата оценка на такива „положителни” църковни събития като отзвука за доброто дело на дядо Добри, инициативата за поклонническия път „Рилският чудотворец”, която има амбицията да стане ежегодна, борбата за запазването на църковния приют в Нови хан - свидетелстват за голямата потребност от събития, родени естествено от споделения опит на вярата, които да обединяват вярващите у нас в общи каузи и инициативи и да явяват християнското единство.
