В коледната нощ прозорците на пристройката към църквата „Свети Николай Чудотворец" в Русе блещукат. Светлините тук никога не угасват нощем, дори когато богомолците вече са си тръгнали и храмът е затворил врати. В двете стаички на нисичката постройка намират подслон десетки хора, изпаднали в беда - бивши затворници, наркомани и несретници, изгонени на улицата от своите близки. Приютява ги свещеникът от църквата отец Стефан Стефанов и им помага с каквото може, докато си поемат дъх и стъпят на крака. Благородното си дело бившият депутат от СДС във Великото народно събрание върши тихо и скромно и малцина са тези, които знаят, че и Русе си има своя отец Иван от Нови хан.
И в дните около Рождество две човешки души получиха от отец Стефан най-големия за тях коледен дар - подслон и топлинка в мразовитите нощи. В църковната пристройка сега се е приютил 25-годишният Младен от Русе, излязъл преди 3 месеца от Врачанския затвор, където излежавал присъда за дребна кражба. В другата стая е 50-годишният Георги, останал на улицата след тежък развод със съпругата си. Благодарение на помощта на отец Стефан и двамата мъже вече са се съвзели от първоначалния шок да живеят без покрив, намерили са си работа и съвсем скоро ще освободят стаите за следващите обитатели.
С благородната мисия да помага на изпаднали в беда хора отец Стефан се занимава от десетина години. В една студена зимна вечер свещеникът гледал по местна телевизия репортаж за човек, който спял на открито в голяма бетонна тръба. „Гледката беше разтърсваща. Сигурно температурата навън е била минус 10 градуса, камъкът се пукаше от студ, а мъжът се беше затрупал с всевъзможни парцали, за да оцелее. В двата края на тръбата имаше снежни преспи, а той - свит между тях. Сърцето ме заболя - животните се бяха изпокрили в този студ, а един човешки живот едва мъждукаше в бетонната тръба", спомня си отец Стефан. Цяла нощ не мигнал и се питал какво ли може да се е случило с този човек, защо не е потърсил поне покрив над главата си в някой запустял строеж. Още на следващия ден свещеникът намерил журналистката от телевизията и заедно с нея отишли при тръбата. Там открили Евгени, изоставен от своите близки и напълно отчаян от съдбата. 30-годишният тогава мъж станал първият обитател на пристройката в църковния двор. Оттогава малката сграда е оставала празна единствено в дните, когато са извършвани ремонти. От уста на уста се разнесло, че в църквата може да се намери подслон и хората сами идвали да се молят да останат. „С голяма болка ги връщам, стаичките са само две и веднага щом се освободят, се заемат от други хора", споделя отец Стефан. Негов приятел строителен предприемач му обещал, че със собствени средства в църковния двор ще вдигне двуетажна постройка за подслон на повече хора, но дошла кризата и намерението се отложило във времето.
„Целта е не само да се нахранят хората и да им се осигури покрив. Стремя се чрез религията да изградя вътрешния им свят, за да могат сами да се справят с проблемите си и да се вземат в ръце. Помагам им да си намерят работа, поощрявам ги да се трудят и така да печелят парите си", разкрива педагогическия си подход отец Стефан.
За съжаление не всички отвръщали на доброто с добро. Преди няколко години свещеникът подслонил двама братя наркомани. Родителите им ги изгонили от дома, защото не можели повече да се справят с тях. Отец Стефан ги приел като свои деца, отворил широко вратите на храма, за да почувстват добрината и зарежат старите си навици. Говорил им, че да убиваш себе си е един от най-тежките грехове на земята. Отначало всичко предвещавало, че животът на двамата млади мъже ще се промени. Братята ходели на службите, вземали участие във всички църковни дейности. В един момент обаче започнала да изчезва ценна църковна литература. Тръгнал отец Стефан да я търси в антикварен магазин, защото имал вътрешното усещане какво се е случило. Още докато разговарял с продавачката, в магазина влезли двамата братя, за да залагат и други книги. „Забравяме всичко до този момент, момчета. Каквото се е случило, случило се е, давам ви нов шанс и започваме на чисто", казал им отецът, но кражбите така и не спрели. Един ден, засрамени, че на доброто отвръщат по този начин, момчетата си събрали багажа и си тръгнали сами.
Източник: В. "Монитор"
