Измина 2008 година. За едни - добра, за други - лоша, за повечето - и така, и така. Повечето от нас оставаме с неудовлетвореност от всяка година: все нещо не успяваме да постигнем, повечето от замислените неща не можем да ги изпълним, някои много важни неща все не смогваме да сторим. И в себе си се ядосваме на себе си, а пред другите намираме да изтъкнем купища оправдания. Понеже е явна неудовлетвореността - и нашата собствена, и на другите наоколо, които са чакали повече от нас.
Сили ли ни липсваха? Или умения? Или средства някакви, ресурси? Или "обективни" причини от семеен, социален, административен, национален и световен характер ни попречиха?
Май нито една от тези основни причини не ни е виновна. Виновни сме си ние, че може би:
- бяхме си поставили по-големи цели, отколкото можем да постигнем;
- възлагахме твърде много надежди на собствените си сили и способности;
- с една дума - не бяхме подходили по християнски.
А щом четем интернет, все сме "учени" хора, на училище ходили, дори и на университет. Щом пък четем и Двери.бг, тогава със сигурност знаем и кое-що от християнската ни вяра. Знаем, че не трябва да се осланяме само на себе си. Знаем, че трябва да възлагаме надеждите си преди всичко на Бога. Това го знае и неукият народ от пословици като тази: "И аз можем, и конче може, ама ако Господ не поможе, нищо не може!"
Лошо няма, ако чувстваме неудовлетвореност от изминалата година. Но трябва да правим трезва преценка за това, на какво се дължат недотам големите ни успехи през нея. Трябва да се пазим да виним другите, но също трябва да внимаваме да не изпадаме в униние. Нека не забравяме, че всеки един от нас се е радвал на Божията милост и подкрепа. А това е основание по-скоро за радост! Постигнали сме не малко неща - всеки един. Но си мислим, че сме могли да постигнем много повече. И коя е мярката обаче? Може би оная прословута увереност, за която Иисус Христос ни предупреждава: "Душо, имаш блага, приготвени за много години! Яж, пий, весели се..."
Да не бъде! Нека си помислим нещо съвсем просто: даден ни беше за 2008 г. един сбор от таланти (някога това е било парична единица, а сега го възприемаме като дарби и възможности). Какво направихме с тях? Как ги употребихме? Умножихме ли ги? И ако да - в чия полза?
Много въпроси изникват. И отговорите си ги знаем ние най-добре. Нека си помислим за отговорите тъкмо тази вечер - срещу "новата година на Господнята благост", както утре ще възвести Църквата чрез устата на свещенослужителите.
Тази вечер "по традиция" повечето от нас ще седнат на трапеза, ще хапнат, ще пийнат, ще се повеселят. Но дано остане време, някой миг между ястията и чашите, между фойерверките и наздравиците, да се замислим за непостигнатото и в материалната област, и в духовната. Защото при равносметките, които си правим, повече сякаш наблягаме на материалната област, а оставяме настрана духовната. Но тя е дори по-важна: какви ни бяха и какви трябва да бъдат отношенията ни към Бога и към Неговите деца в лицето на ближните ни? Как се държахме към околните си? Имахме ли мир и любов с тях? Дадохме ли добрия пример на тези, които са около нас? Въобще, държахме ли се като християни, като Христови последователи?
Не казвайте, че това не са мисли за новогодишната трапеза. Защото това са мисли за всеки ден и всеки час, и за всяка година, и до сетния ни дъх. Ако не избягваме тези мисли, тогава и Бог ще благоволи към нашите немощи. Ще ни дава Своята благодатна помощ, за да сме здрави и живи за Негова слава и наше спасение.
Честита с Божия благослов да бъде новата 2009 година!
