Статията е неочаквано продължение на публикацията в "Двери": "Рождественски поздрав от Драгалевския манастир"
Стандартна медийна загриженост за празничното настроение на монахините от Драгалевския манастир Две коледни четива с коментар.Казват, че на Коледа се случват чудеса. Казват, мисълта за Богомладенеца в оборите е в състояние да докосне сърцето и на най-коравосърдечния. Казват, че Коледа е добро време да преосмислим отношението си към другите и да се опитаме поне за малко да оставим дрязгите и дребнавостта настрани.Кой всъщност казва това? Не знаем кой, но със сигурност не го е казал ресорният журналист от в. "Стандарт" Константин Събчев.
Нашият "колега" очевидно смята цялата тази работа с добротата около Коледа за пълно лицемерие. Защо ли трябвало да бъдем по-добри по коледните празници - това сигурно е призив да бъдем по-лоши през останалите 362 дни. Няма ли светът да спечели повече, ако се постараем през коледните празници да бъдем по-лоши, а през останалите 362 дни - по-добри?
И така - нашият "колега" преценил, че ако всеки ден е добро време за скандал в един професионално списван вестник, то естествено хубавите религиозните празници са прекрасно време за един хубав религиозен скандал. Ако въпросният "професионално списван вестник" няма никакъв религиозен скандал подръка, наистина "професионалният" ресорен журналист трябва да си го измисли и съответно да го предизвика. Ето, това е разликата между аматьора и професионалиста на медийната арена: аматьорът само отразява събитията, а професионалистът ги създава. Пример - новината, която ни поднесе вчерашният брой на вестник "Стандарт":
Монахини честитят Рождество с О'Конър
София. Необичаен поздрав за Рождество Христово направиха монахините от Драгалевския манастир. Те публикуваха в най-масовия сайт за видеообмен - YouTube - специален видеоклип честитка. На фона на православни икони и църковни интериори звучи "Тиха нощ, свята нощ" в изпълнение на скандалната ирландска певица Шиниъд О'Конър. През 1992 г. тя скъса снимката на папата по време на тв шоу, а след това пусна и албум със свое тълкувание на Евангелието. Според Негово преосвещенство Знеполския епископ Йоан, който е викарий на Софийска митрополия, обаче няма нищо скандално в честитката. Той призна, че е чул за клипа, но още не го е видял лично. "Няма нищо лошо да се ползва интернет за религиозни цели, стига нещата да са съобразени с православния канон", каза епископът, но не изключи и възможността някой да е пуснал клипа от името на сестрите. Това щял да провери на място още днес.
Константин Събчев
Г-н Събчев явно е наистина човек, опитен в църковните дела. Той знае, че най-добрият начин да предизвикаш скандал е да цитираш епископ, който твърди, че скандал няма. Но някой бил публикувал клипа от името на монахините? Какво прозрение само, какъв блестящ журналистически нюх, какъв професионализъм, каква ерудиция! Колко технически грамотен е този човек, как ги разбира нещата в Интернет, как само е проучил, как се е досетил да прочете името в профила на youtube, където пише "pspirova". Невероятно!
Въпреки добрите отношения, които екипът на Двери.бг си създаде с ресорните журналисти през последните четири години, нямаме честта да познаваме лично г-н Константин Събчев. Все пак го смятахме не само за "брат по оръжие", но и за човек със сходно мислене. Причината да го смятаме за човек със "сходно мислене" бяха многобройните подписани от него новини във в. Стандарт, които сякаш изглеждаха едно към едно преписани от Двери.бг, със съвпадения не само на цели изречения, а (невероятно) и на цели параграфи. Нямаме никакво намерение да допускаме, че журналист от такава професионална и голяма медия като в. Стандарт е способен да краде материали от някакво малко сайтче като нашето (пък макар и с Google PageRank 6) - това просто не е възможно! Нашият екип в подобни случаи се старае да гледа на нещата от ведрата им страна. Предпочитаме да смятаме, че просто г-н Събчев има сходно мислене с нашето и затова е написал новините по същия начин, както ги пишем и ние, напълно сме сигурни - в сериозни вестници като "Стандарт" плагиати не работят!
В случая обаче г-н Събчев е изневерил на характерния си добър стил. Ако сега беше преписал новината едно към едно от нас, нямаше да имаме никакви възражения. За съжаление основният акцент на публикацията не са обаятелните сестри от манастира, нито съдържанието на посланието в клипчето, а личността на певицата Шиниъд О`Конър, използван на музикален съпровод през първата част от клипа. Блажени сме, щом дори един истински професионалист като г-н Събчев може да се захване само за това в търсене на скандала. Само едно малко уточнение: сингълът "Silent Night, Holy Night" е издаден през 1991 г. без никакви възражения от папата, а критиките на певицата към Католическата Църква започват вкрая на 1992 г, но кой ти гледа подробности!
Едно само не разбираме: защо г-н Събчев е трябвало да се ограничава с това "разкритие"? Ние си даваме сметка, че по Коледа новини изобщо няма, а каретата трябва да се пълнят, затова сме готови да му помогнем с още скандални разкрития, с които ще може да запълни страниците на своя вестник. Изпращаме по-долния текст като сламка за уважавания колега, с която той може съвсем да "забие" монахините от Драгалевския манастир. Скандалите са поне три:
Скандален факт 1: Въпросната песен "Тиха нощ! Свята нощ!" е написана от свещеник на име Йозеф Моор, който очевидно не е православен! Православни монахини се занимават с не-православна пропаганда!
Скандален факт 2: Композиторът Франц Грубер очевидно е бил християнин, дълбоко изпаднал в прелест, защото (както ще видим по-долу) е сметнал, че песента е "небесен дар".
Скандален факт 3: Текстът завършва със следните думи: "И днес песента се пее надлъж и нашир по цялото земно кълбо". Това е очевидно доказателство, че песента носи със себе си икуменическо послание. Време е Драгалевският манастир да бъде изгорен или поне тотално разчистен, икуменистите са направили там свое средище!
Ето и скандалния текст от сп. "Вестител":
* * *
Тиха нощ! Свята нощ!
Цяла земя
е в тишина.
Виж! Витлеемската светла звезда
мъдреци води от чужда страна,
дето Христос се роди.
Тиха нощ! Свята нощ!
Песен сега
на похвала.
Ангели пеят със радостен глас!
Вест за спасение донасят за нас:
ето Спасител дойде!
Тиха нощ! Свята нощ!
Цяла земя
пей с веселба.
Почет на Бога нек’ всеки даде,
че между нас днес Спасител дойде –
мир за всегда на земли!
Родината на тази песен е Бавария (1818 г.).
Автори са поетът Йозеф Моор, католически свещеник в Обернсдорф, и композиторът Франц Грубер, органист на църквата.
В навечерието на Рождество Христово свещеникът посетил един болен, който живеел доста далече. Дивното нощно небе с лунния сърп, величественият тих пейзаж и двете села Арнсдорф и Обернсдорф, разположени ниско в долината, при вечерно осветление му създали чудно настроение, подобно на видение. Като седнал на пън, му се сторило, че близкото село Арнсдорф през святата нощ прилича на Витлеем. Той сякаш видял пещерата, където св. Мария и Йосиф, изпълнени с радост, пазели Детето. Долината наоколо му заприличала на пасбището с овчарите, които пазели стадата си и с копнеещи сърца очаквали обещания Спасител. Йозеф Моор също носел в сърцето си трепетно очакване за Изкупителя на света, затова тази картина силно го развълнувала.
Когато слязъл в долината при приятеля си Грубер, Моор разбрал от него, че органът в църквата бил повреден. Още под впечатление на чудното видение свещеникът предложил:
- Ние трябва да поднесем на хората нещо ново за слава на Детето Иисус. Да съчиним нещо за святата нощ. Аз ще съставя текста, а ти ще напишеш мелодията.
Двамата единодушно се съгласили.
Йозеф Моор си отишъл, запалил печката и потънал в дълбоки размишления, преживявайки отново картините от тази вечер. Вътрешно удовлетворен, той оставил листа, легнал и заспал. На другата заран препрочел написаното.... „Ето, Спасител дойде!...” - текстът на песента зарадвал дълбоко душата му.
По обед той отишъл при приятеля си. Като прочел текста, Грубер възторжено извикал:
- Скъпи приятелю, небесен дар е това, което носиш!
Той веднага седнал на пианото, раздвижил клавишите и засвирил дивна мелодия...
Рождество Христово дошло. Вместо повредения орган друг духовен оркестър придружавал пеенето на празнуващото събрание.
Тиха и кратка прелюдия и след това за пръв път църквата потреперила от величествената песен „Тиха нощ, свята нощ”, изпълнена от силния бас и звучния тенор на двамата творци.
Всички слушатели – отрудени мъже и нежни жени - били приковани от обаянието на думите и на мелодията, които изглеждали като излети в едно. Преди да се разотидат присъстващите станало известно, че свещеникът и учителят са съчинили чудно хубавата песен. Един стар, белобрад моряк стиснал ръката на учителя и му казал:
- Г-н учителю, хубавата песен ще се пее и когато ние отдавна ще сме умрели.
И днес песента се пее надлъж и нашир по цялото земно кълбо.
* * *
Най-ужасната трагедия за един журналист е, когато той започне да се изчерпва. Проявявайки коледна загриженост за г-н Константин Събчев, му предлагаме „Тиха нощ, свята нощ” този път в изпълнение на Оливия Нютън-Джон. Нейната биография може да бъде източник на вдъхновение.
Бел. ред. А между другото, г-н К. Събчев наистина си е католик!