Почти месец след края на Църковно-народния събор медиите в България разпространиха неочакван и малко закъснял отзвук от него: Сливенска митрополия излезе с официална декларация относно... кой пръв е предложил БПЦ да има свое знаме.
Πонеже през последните години Сливенска митрополия не е излизала с нещо „официално”, медиите резонно дадоха гласност на „официалната новина”. Духовното обгрижване на миряните е вътрешно-църковен проблем, но знамената са нещо видимо и много по-интересно за журналистите. Знамената често се носят на паради, а когато има парад, естествени са и споровете кой да командва парада.
В официалния документ на Сливенска епархия пространно се запознава българската общественост със сложния казус: „Справедливостта изисква да кажем, и всички участници в събора ще потвърдят, че предложението Българската православна църква да има свое знаме и герб бе направено още на първата сесия през май от делегат на Сливенска епархия“ и т. н. и т. н. Секретарят на митрополията Вълкан Янев беше човекът, който даде гласност на неописуемите вълнения на християните в Сливен - проблем, за който не може да се мълчи!
За съжаление, беше премълчан един доста по-значим проблем, а именно, че всъщност няма никакво значение кой е предложил пръв идеята за знамето. В БПЦ - идеи много, но обикновено е невъзможно да се извърви дългият път от идеята до осъществяването й. Естествено е усилията да се насочат в тази посока, а не в надпревара, кой първи е изказал идеята…
Ясно е, че всеки гледа от своята камбанария на нещата и така подрежда приоритетите си, но видимо камбанарията, от която гледат на житейските проблеми в тази българска митрополия, не е от високите... Митрополит Йоаникий на Йордановден обяви за съществуването на специален канон, който не позволявал на жени да скачат за кръста... Не че има такъв канон за мъжете, не че въобще Църквата някога се е занимавала с този обичай, но явно хората обичат да слушат кое е по канона и кое – не. Колко по-правдиво би звучало пастирското слово, ако дядото беше изразил загриженост за жените като за по-слаб съсъд, с по-крехка физика, която може би не би издържала на изпитанието със скачането в ледените води. Нали и Христос така беше казал: че съботата е създадена, за да служи на човека, а не човекът - за да служи на правилата. Но противните възгледи са характерни за онези, които от времето на Спасителя "комара прецеждат, а камилата поглъщат" (Мат. 23:24).
Безпокойството ни обаче става още по-голямо, когато попаднем на страницата на Сливенска епархия – там официалната страница на една канонична българска св. митрополия си позволява да препоръчва на читателите си официоза на една разколническа група в България – тази на старостилците, ръководена от Росен Сиромахов, известен като „Триадицки епископ Фотий”. Може би в Сливенска митрополия знаят, че тази общност учи, че в БПЦ благодатта присъства само по крайна икономия и че ще се спасят само онези български християни, които пребивават в неведение относно „страшното отстъпление от календарния стил”.
Не знаем как го мислят в Сливенска митрополия, но за несведущите посетители в Интернет всичко изглежда съвсем естествено: една уважавана институция насочва читателите си към органа на друга, еднакво уважавана институция.
Иначе бихме искали да кажем: слава Богу, че още една епархия е проявила инициатива и е направила своя официална страница, че там думите канон и каноничен ред не са анахронизъм, че хората милеят за „справедливостта и истината за нещата”. Но ...
Сещаме се и за един позабравен виц от времето на социализма:
Попитали Радио Ереван: „Защо корабът на комунизма все още стои на пристанището?"
Отговор: „Дребен технически проблем: всичката пара отива в свирката.”
