ДвериБГ контактува с много наши сънародници в чужбина и в частност в Америка. Връзките ни с тях разкриват, че особено трудно в момента е положението на българските православни църковни общини в юрисдикцията на Православната църква в Америка (ПЦА - Оrthodox Church in America). Напуснали преди около четири десетилетия по политически причини юрисдикцията на майката-църква (БПЦ), подведени от вече покойния български духовник Кирил Йончев, сега след смъртта му те се оказват не просто на кръстопът, а в истинска безизходица.
БПЦ все още не им обръща внимание, а ПЦА няма български духовник, на когото да ги повери. И най-вероятно е те да се слеят с американските им енории. В същото време в ПЦА има отделни румънски и албански диоцез, изградени пак по национален признак. Румънският епископ дори се излъчва от Св. Синод на РумПЦ в Букурещ и се изпраща на ПЦА, която го приема и включва в своята йерархия. Това би могло да стане и за нашите общини, коментират членове на нашия Св. Синод. Но трябва тъкмо синодът да го стори. И никой не може да обясни, защо той не го прави.
Застаряват българските свещеници (и в юрисдикцията на американо-австралийската ни епархия, и в тази на ПЦА) и постепенно си отиват от службата и от живота, а няма кой да ги замести. Вече много енории се заемат от американски православни, повечето от които са обърнати в православната вяра от протестантизъм. Но българите не желаят т. нар. "конвъртс" (т. е. "обръщенци") да ги обслужват. Сигурно това е предимно по емоционални причини, но е факт. А български свещеници за чужбина никой не готви и почти не се намират. Грубо казано, за много от свещениците в големите градове с богатите църкви "тяхната Америка си е тука!"
Висящо е положението и с българската църква "Св. Иван Рилски" в Чикаго. В нея служат двама канонични български свещеници, които са преминали към ПЦА без решение и разрешение на българската Американо-австралийска епархия (след V-ия църковно-народен събор наричана "на САЩ, Канада и Австралия"). Т. е. с този си акт те са станали не-канонични, но никой не им търси сметка за това и не ги санкционира. Така БПЦ при въпиющата си липса на кадри със своето нехайство подпомага ПЦА, която навремето й отмъкна (глаголът е много точен!) десетки църковни общини.
В това трудно положение ние си мислим, молим се и призоваваме десетките български богослови, които са емигрирали в САЩ, Канада и Австралия и работят не това, което са учили, призоваваме ги:
- да си спомнят за своите мечти,
- да осъзнаят обета, който мълчаливо или с думи са дали да служат на Бога в лицето на ближните си
- и да се притекат на помощ в трудния момент!
На снимката от архива на старата българска емиграция: Епископ Андрей Велички получава кръста на Богоявление.
Висящо е положението и с българската църква "Св. Иван Рилски" в Чикаго. В нея служат двама канонични български свещеници, които са преминали към ПЦА без решение и разрешение на българската Американо-австралийска епархия (след V-ия църковно-народен събор наричана "на САЩ, Канада и Австралия"). Т. е. с този си акт те са станали не-канонични, но никой не им търси сметка за това и не ги санкционира. Така БПЦ при въпиющата си липса на кадри със своето нехайство подпомага ПЦА, която навремето й отмъкна (глаголът е много точен!) десетки църковни общини.
В това трудно положение ние си мислим, молим се и призоваваме десетките български богослови, които са емигрирали в САЩ, Канада и Австралия и работят не това, което са учили, призоваваме ги:
- да си спомнят за своите мечти,
- да осъзнаят обета, който мълчаливо или с думи са дали да служат на Бога в лицето на ближните си
- и да се притекат на помощ в трудния момент!
На снимката от архива на старата българска емиграция: Епископ Андрей Велички получава кръста на Богоявление.
