Какво би станало, ако поканят БПЦ да се включи в национална кампания срещу абортите? Такава инициатива вече тече в най-посещаваните български бг сайтове, където на езика и стилистиката на младите се популяризира използването на презервативи като средство да се избегне аборта. Въпросът стана още по-актуален тези дни след доклада на ООН, поставящ България в първите 20 страни (от общо 61 изследвани) по брой на доброволните аборти. Въпреки че българските здравни власти подложиха на съмнение тази информация заради методиката на изследване и изнесоха по-успокоителни данни, проблем без съмнение има и в това са единодушни всички.
От началото на годината досега 10 500 жени са направили аборт по собствено желание, което е в пъти по-малко от данните през 1985 г., когато броят на абортите достига внушителните 100 000 годишно. Само за сравнение ще отбележим, че в съседна православна Гърция годишният брой на абортите е от порядъка на 150 000. Противно на очакванията обаче, се оказва, че най-често прибягват до аборт омъжените жени и тези със стабилна връзка. Тоест несигурността не е най-важният фактор, който кара жените да прекъснат бременността си.
Че абортът е проблем не отрича никой, вярващ или не: това е тежък удар върху физиката и психиката на жената и трябва да се положат всички усилия той да бъде избегнат. За държавата и лекарите решението е в контрацепцията, като част от повишаването на половата култура на хората.
В дискусията тези дни бяха лансирани различни идеи как това послание да стигне до съзнанието на повече хора - стана дума за законодателни инициативи, за въвеждане на часове по полово възпитание в училищата, но най-много призиви звучаха към неправителствените организации.
Но да се върнем към хипотетичния ни въпрос в началото - би ли се включила БПЦ в подобна кампания? Няма ли да означава участието й, че проповядва безопасен предбрачен секс, че подменя истинското си послание за сексуалните отношения между хората с нещо полвинчато? Една не малка част български християни - клирици и миряни, мислят точно така. Според тях дори думата "семейно планиране" носи изцяло негативен смисъл, тъй като включват в този термин не само аборта като средство семейството да определя броя на желаните деца, но и самата идея за всякаква форма на контрацепция. Защото, "християните трябва да имат вяра и упование в Бога и да приемат всичко, което Той им даде". И така, единият отговор, който би прозвучал много категорично в църковните среди е: "Не, Църквата не може да се включи по никакъв начин в една кампания, която не отразява нейното цялостно отношение към въпроса за отношенията между половете и секса. Пък била тя и насочена срещу абортите".
Наистина, в БПЦ не е имало сериозен диалог на тази тема, като изключим краткотраните медийни прояви на няколко сливенски свещеници, благодарение на които обществото разбра, че ... Църквата е против абортите. Което всички знаеха и преди това. Тогава ми беше странно въодушевлението на някои братя и сестри, което ми звучеше като "Браво, най-накрая си го казахме това, дето си го мислим..." Това указва повече на някакви неразрешени вътрешни проблеми и голяма доза комплеки, отколокото на изповедничество на някаква истина. По-важното беше, че благодарение на сливенския случай с анатемосаната лекарка-гинеколожка обществото разбра, че Църквата не води диалог с хората, а правораздава: виновен, наказан, оневинен, приет, пак наказан и т.н.
Пред подобна дилема бе изправена Римокатолическата църква в Африка, където тя отказа да се включи в широкомащабната кампания на световните здравни институции за популяризирането на презервативите като единствено средство за ограничаване на СПИН епидемията там. Не само, че не се включи, но продължи упорито да води собствена анти-СПИН кампания, където основното послание беше "минимум секс, дори в семейството и то задължително без контрацептиви". За тази си позиция Римокатолическата църква бе обвинена, че допринася за разпространението на СПИН-а на черния континент и може да й бъде търсена отговорност. Неслучайно миналата година сред официалните документи на Ватикана се прокрадна и революционното разрешение да се използват презервативи, "но само в семействата, единият член на които е болен от СПИН". Останалото население трябва се справя с непосилната тежест, наложена му от религиозната забрана, която болшинството от хората не могат да спазват в живота си по една или друга причина.
Струва ми се, че Православната църква има различен подход към проблемите на хората. Тя винаги има предвид на кого говори и какво изисква от него. Както Господ изисква от всекиго различно според мярата на духовните му сили, дълготърпи греховната ни слепота и стъпка по стъпка ни води към духовно съзряване, така и православният пастир не налага на чедото си духовно задължение, което то все още не е в състояние на осмисли, приеме и осъществи. Външно наложените ограничения никога не дават сладък духовен плод, а стипчив с вкус на преждевремнно узряла ябълка.
Затова мисля, че Православната българска църква може да намери адекватно място в една национална кампания срещу абортите, от която толкова много се нуждаем сега. Няма да прави компромис с принципите си, ако приложи най-главния принцип в делото си - искрената загриженост за земната и вечна съдба на толкова млади хора и на техните неродени деца. Но какво да бъде посланието на Църквата? То може лесно да се роди, ако си представим на кого ще говори Църквата в една такава кампания. На хора, чиято вяра в Бога е смътна интуиция, които са объркани, материалисти, много суеверни, или атеисти, които никога не са се изповядвали, нито причастявали... Но за които умря Христос. Лесно е да кажеш на една ученичка: "Единственият ти избор, за да избегнеш аборта, е да не правиш секс докато се ожениш". "Ама не мога, аз си имам приятел и го обичам". "Няма значение, трябва да обичаш Христос повече". "Ама аз не го обичам повече, чувала съм за него само по радиото". "Е, тогава няма за какво повече да говорим". Пито-платено. Ние сме си казали приказката и сме изпълнили дълга си пред Христос, момичето си е направило изводите (в 99,9 % от случаите не в полза на Църквата) и всеки по пътя си. Дали ще се засечем пак някога един Господ знае.
Църквата би била чута от хората, ако бъде искрена. А най-искреното послание, което тя може да отправи е в защита на живота. Без заплахи за отлъчване, без морализаторство, просто да каже това, което вярващите всеки ден живеем чрез църковното богослужение и молитви: Че животът е дар, която Бог дава на всички ни само веднъж и че просто не е честно някои от нас да не могат да вземат в ръцете си този дар, само защото други в този момент са били по-силните и са взели решение вместо тях: "Ти нямаш шанс, това е моето решение". Ако Църквата успее да допринесе поне малко за събуждането на уважението и любовта към неродения живот, то това би било много. А за мнозина ще се окаже и първият осъществен разговор с Христос и Неговата истина, който ще даде обилен плод.
{moscomment}
Но да се върнем към хипотетичния ни въпрос в началото - би ли се включила БПЦ в подобна кампания? Няма ли да означава участието й, че проповядва безопасен предбрачен секс, че подменя истинското си послание за сексуалните отношения между хората с нещо полвинчато? Една не малка част български християни - клирици и миряни, мислят точно така. Според тях дори думата "семейно планиране" носи изцяло негативен смисъл, тъй като включват в този термин не само аборта като средство семейството да определя броя на желаните деца, но и самата идея за всякаква форма на контрацепция. Защото, "християните трябва да имат вяра и упование в Бога и да приемат всичко, което Той им даде". И така, единият отговор, който би прозвучал много категорично в църковните среди е: "Не, Църквата не може да се включи по никакъв начин в една кампания, която не отразява нейното цялостно отношение към въпроса за отношенията между половете и секса. Пък била тя и насочена срещу абортите".
Наистина, в БПЦ не е имало сериозен диалог на тази тема, като изключим краткотраните медийни прояви на няколко сливенски свещеници, благодарение на които обществото разбра, че ... Църквата е против абортите. Което всички знаеха и преди това. Тогава ми беше странно въодушевлението на някои братя и сестри, което ми звучеше като "Браво, най-накрая си го казахме това, дето си го мислим..." Това указва повече на някакви неразрешени вътрешни проблеми и голяма доза комплеки, отколокото на изповедничество на някаква истина. По-важното беше, че благодарение на сливенския случай с анатемосаната лекарка-гинеколожка обществото разбра, че Църквата не води диалог с хората, а правораздава: виновен, наказан, оневинен, приет, пак наказан и т.н.
Пред подобна дилема бе изправена Римокатолическата църква в Африка, където тя отказа да се включи в широкомащабната кампания на световните здравни институции за популяризирането на презервативите като единствено средство за ограничаване на СПИН епидемията там. Не само, че не се включи, но продължи упорито да води собствена анти-СПИН кампания, където основното послание беше "минимум секс, дори в семейството и то задължително без контрацептиви". За тази си позиция Римокатолическата църква бе обвинена, че допринася за разпространението на СПИН-а на черния континент и може да й бъде търсена отговорност. Неслучайно миналата година сред официалните документи на Ватикана се прокрадна и революционното разрешение да се използват презервативи, "но само в семействата, единият член на които е болен от СПИН". Останалото население трябва се справя с непосилната тежест, наложена му от религиозната забрана, която болшинството от хората не могат да спазват в живота си по една или друга причина.
Струва ми се, че Православната църква има различен подход към проблемите на хората. Тя винаги има предвид на кого говори и какво изисква от него. Както Господ изисква от всекиго различно според мярата на духовните му сили, дълготърпи греховната ни слепота и стъпка по стъпка ни води към духовно съзряване, така и православният пастир не налага на чедото си духовно задължение, което то все още не е в състояние на осмисли, приеме и осъществи. Външно наложените ограничения никога не дават сладък духовен плод, а стипчив с вкус на преждевремнно узряла ябълка.
Затова мисля, че Православната българска църква може да намери адекватно място в една национална кампания срещу абортите, от която толкова много се нуждаем сега. Няма да прави компромис с принципите си, ако приложи най-главния принцип в делото си - искрената загриженост за земната и вечна съдба на толкова млади хора и на техните неродени деца. Но какво да бъде посланието на Църквата? То може лесно да се роди, ако си представим на кого ще говори Църквата в една такава кампания. На хора, чиято вяра в Бога е смътна интуиция, които са объркани, материалисти, много суеверни, или атеисти, които никога не са се изповядвали, нито причастявали... Но за които умря Христос. Лесно е да кажеш на една ученичка: "Единственият ти избор, за да избегнеш аборта, е да не правиш секс докато се ожениш". "Ама не мога, аз си имам приятел и го обичам". "Няма значение, трябва да обичаш Христос повече". "Ама аз не го обичам повече, чувала съм за него само по радиото". "Е, тогава няма за какво повече да говорим". Пито-платено. Ние сме си казали приказката и сме изпълнили дълга си пред Христос, момичето си е направило изводите (в 99,9 % от случаите не в полза на Църквата) и всеки по пътя си. Дали ще се засечем пак някога един Господ знае.
Църквата би била чута от хората, ако бъде искрена. А най-искреното послание, което тя може да отправи е в защита на живота. Без заплахи за отлъчване, без морализаторство, просто да каже това, което вярващите всеки ден живеем чрез църковното богослужение и молитви: Че животът е дар, която Бог дава на всички ни само веднъж и че просто не е честно някои от нас да не могат да вземат в ръцете си този дар, само защото други в този момент са били по-силните и са взели решение вместо тях: "Ти нямаш шанс, това е моето решение". Ако Църквата успее да допринесе поне малко за събуждането на уважението и любовта към неродения живот, то това би било много. А за мнозина ще се окаже и първият осъществен разговор с Христос и Неговата истина, който ще даде обилен плод.
{moscomment}
