Вчера Районният съд в Първомай е отхвърлил споразумението между прокуратурата в града и обвиняемия за педофилия Емил Милионов, "изпълняващ занятие свещеник" (както стои в съдебните документи), за налагане на присъда "две години лишаване от свобода условно" и "изпитателен срок от четири години". Съдът преценил, че постигнатото споразумение "не отговаря на обществените критерии за нравственост и морал" и е върнал делото на прокуратурата, а т. нар. свещеник остава под стража.
Напомняме, че Емил Милионов беше задържан през април т. г. с обвинение за "блудство с малолетни лица при условията на продължавано престъпление".
Едва ли има по-гнусен грях от педофилията, а когато извършителят е свещеник, се чувстваш толкова гадно, че предпочиташ да отвърнеш взор и слух от този позор. Но ние няма да отвърнем, въпреки омерзението, което чувстваме, пишейки по темата. Защото не по-малък срам е хора атеисти, ръководени единствено от човешкото право, да имат по-голяма съвест, отколкото църковниците, дето сме си присвоили правото да говорим от Христовото име на хората.
Още когато избухна скандалът, Пловдивският митрополит Николай обеща публично, че ако се докажело обвинението, щял да вземе предвидените от каноните мерки... Тази дистанцирана и уж обективна позиция обаче още тогава не вдъхна доверие, защото не това са действията на пастиря, който наистина более за хората в епархията си. Не видяхме личната му съпричастност към жертвите, още повече че това са деца, нито към техните родители. Не видяхме, нито прочетохме нещо в опит да се защитят душите на пострадалите, които най-вероятно завинаги са загубени за Христос... А това е главното, което епископът трябва да надзирава в епархията си, а не дали са подредени храмовете и дали носят килимявки свещениците.
Обществото ни чакаше здравата реакция на Църквата, която да се разграничи от греха с възмущение и болка заради ранените до смърт детски души, заради превръщането на Църквата в този малък български град в карикатура. Не се изненадахме много от демонстрираното желание на църковния предстоятел на епархията да се дистанцира от проблема, като му отдели колкото е възможно по-малко внимание. Разбираемо е - толкова е нелицеприятен случаят, никак не подобава на имиджа на една епархия, която уж се възраждала.
Тогава в СМИ беше съобщено, че в Пловдивска митрополия отдавна имало подадени оплаквания срещу въпросния Емил Милионов, "по занятие свещеник", но те останали без реакция. И никак не се учудваме, защото неписаното свещено правило в днешната ни Църква гласи: "Давим се в греха, но го покриваме като партизани, да не би да се разрови и да замирише". Това златно правило го почитаме повече от всички канони. И да не го признаем, си го знаем. Логиката е диаметрално противоположна на това, което очите ни виждат всеки ден, а именно: ония "обществени заведения", където не се почиства поради гнусливост, се вмирисват. Не е нужна много духовна мъдрост, за да видиш очевидното.
В постигнатото споразумение между прокуратурата и обвиняемия (което практически оставя Емил Милионов без наказание) двете страни са подписали, че "обвиняемият е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 на НК - хулиганство (непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, отличаващи се с изключителен цинизъм)". Тоест, адвокатите на обвинения в педофилия признават вината на клиента си. Прокуратурата също защити децата на Първомай, оставяйки обвиняемия в ареста "поради опасност да продължи да извършва престъплението".
Остава ни да чуем и адекватната реакция на Пловдивска митрополия, за да не остава в обществото неприятното усещане, че нещо се покрива и премълчава. Ако не от искрена грижа за християните в Първомай (за тях вече се погрижиха според силите си магистратите), то поне от грижа за авторитета на Църквата, който толкова пострада в последно време, от което пък се възползват други изповедания в градчето.
Иначе напразни са строежите и ремонтите на храмове, чистите одежди и благолепните служби - нито обществото ще повярва, че истината на Христос значи нещо в родната БПЦ, а Господ съвсем няма как да Го заблудим.
