Толкова е вълнуващо анонимни да призовават към честност, откритост, че даже и рицарска отговорност. Разбираш веднага: безочието днес отдавна е надскочило летвата на баналния егоизъм и се е изстреляло във вселенски висоти. Без маски, надянати от кумова срама. Така де, вече няма нужда от тях – „пари плюс политическа кариера“ е вълшебната комбинация, която кара комплексирания наглец да гледа важно, без да му мигне окото. Тези тъжни мисли се въртяха в главата ми, когато четях новия полуанонимен материал на вестника на Любен Дилов и Слави Бинев „Новинар“ за бляскавия възход на българското архонство. Но този път не в Рим, а в Цариград. Митичната Албена Йовкова запознава българския читател с главозамайващия успех на евродепутата Слави Бинев, пожънат преди седмица на среща с Вселенския патриарх Вартоломей. Даже вече се чудехме, как можа ресорният вестник толкова да се забави с хвалбите, та чак новината остаря от търкане по другите агенции. Сигурно са чакали да се проявят вълнуващите снимки от семейния албум, представящ детето на Бинев в краката на Вселенския патриарх…
Като гледам на другата снимка как смирено навежда глава родният архонт пред един архи-фанариот, за да го окичи с някакъв почетен знак (за който цариградският българин Димитър Атанасов, присъствал на събитието, каза пред в-к Труд, че било просто някакъв медальон – бел. ред.), за n-ти път се уверявам какви лопати са политиците. Довчера ни продънваха ушите, че възраждали българското архонтство в противовес на гръцкото, че защитавали българското достойнство срещу фанариотите, клеймяха гръцките агенти, пък сега… на – за едно медальонче клекнаха. Това е то попрището на вековния български комплекс: шум и тряскък, докато стане част от великото гръцко или някое друго лоби, та да се успокои нашият човек, че е вече сред „големите“.
Колкото и да се изкушавам обаче да коментирам в забавен тон въпросната информация, която наистина изобилства от комични ситуации и разсъждения, ще се въздържа. Първо, по липса на място и уважение към времето на читателя. И второ, защото личната кариера на Слави Бинев в което и да е поприще наистина не ме интересува.
Иска ми се обаче да не оставяме без внимание следните планове за развитие на българското архонтство: „Много богати мъже на България, които от години дават щедро пари за църкви и манастири, се чувстват обидени, че не са поканени за архонти. В същото време – слухове засега – твърдят, че ангажиментът на архонта освен финансов – годишна издръжка на определен храм или цяла енория дори, включва и ред други обязаности: дипломатически мисии, посредничество при спорове, застъпничество за църковни интереси пред държавните власти. Мнозина са готови да дават пари, да бъдат ктитори, малцина обаче биха склонили времето и делата им да бъдат ръководени от владика, който да им нарежда – днес пътуваш за Рим, утре за Йерусалим“.
Освен че още много богати български мъже чакат да бъдат излъгани и да си дадат парите за тоя, дето духа, разбираме също, че „в крайна сметка архонтите биха могли да следват само волята на владиката – Предстоятел на родното ни архонтство, а не на колективен орган като Синода, който от две години е без самия патриарх на Българската православна църква“. С други думи, налице е опит за създаване на една паралелна (и то организирана) църковна власт в БПЦ от масонски тип, която не смята за нищо висшия ни църковен орган – Св. Синод, а се групира около един митрополит, в случая Старозагорския Галактион. Разбира се, и той е марионетка в играта, но така очертаните намерения на кукловодите, които и да са те, не вещаят нищо добро за Христовата църква в България.
Тъй като нямаме наивните илюзии, че ще се намери някой като Йоан Кръстител у нас, чийто глас да раздвижи пясъците на духовната ни пустиня и от проста любов към Църквата на Спасителя да сложи край на това безобразие, надеждата ни остава в силата на конкуренцията. Има поне още две епархии, където също има „много богати мъже“, които чакат да бъдат църковно обгрижени и искат да правят дарения (макар че те си знаят защо), а ръководещите митрополити имат вкус към финансите и луксозния живот. Тъй че се надяваме те да не оставят нещата така и да не предадат без бой поверените им заможни мъже в чуждия архонталък…
А ако имахме наистина поне малко българско достойнство и себеуважение като автокефална църква, нашият синод трябваше да изпрати протестно писмо до Вселенска патриаршия, в което да я уведоми за ситуацията и да изрази протест, че заради конюнктурните си интереси тя видимо не зачита решението на върховния орган на една братска църква и прави „църковна реклама“ на една скандална за Българската църква и българското общество личност. С който акт демонстрира много неща и първото е пренебрежително отношение към останалите православни църкви.
И второ, синодните ни старци трябва наистина да покажат мъдростта, присъща на годините им, и да спрат разрастването на т. нар. българско рицарство, което вече се чувства „легализирано“ на вселенско равнище. Сега то може да изглежда смехотворно, но уродливите черти на едно антихристиянско явление, застрашаващо и без това разклатените основи на родната ни църква, могат да бъдат разпознати от всеки поне малко духовно чувствителен човек.
