Мобилно меню

4.6930693069307 1 1 1 1 1 Rating 4.69 (101 Votes)

bogach voproshaet hrista1Тези дни български депутат дари скъпо копие на чудотворна светогорска икона на една голяма епархия. И депутатът, и владиката споделиха как се срещнали на Света Гора. Там богословът и доктор по теология от ДПС възжелал да направи нещо за Църквата и владиката спонтанно му подсказал какво би желал да получи... Някак си тази случка ми напомни на срещата на Иисус Христос с богатия началник – Лук. 18:18. И онзи началник искал да получи живот вечен, каквото вероятно търси и нашият депутат, след като ходи на Света Гора и пита владиката какво да стори. Христос съветва събеседника си да раздаде богатството си и да върви след Него. Всички знаем, че богатият началник се натъжил, защото разбрал, че не е в състояние да изпълни това. Той разбирал, че Христос иска от него да изостави не само богатството си, но и начина на живот, който това богатство му осигурява, властта, която дава, компромисите, които прави, задълженията, които носи. Началникът можел да достигне живот вечен не заради раздаването на парите на сиромасите, а заради свободата, която щял да получи от раздялата с богатството, от смяната на приоритетите в живота си. Христос го казва и по друг начин: Не можете да служите на Бога и на мамона. Не случайно Той нарича това служение. То не е просто привързаност, то е обричане, то е начин на живот и мироглед – да вярваш и да се уповаваш на парите, на силата и властта, които дават, да правиш всичко, за да не се разделиш с тях. Спасителят е знаел, че началникът ще се натъжи, затова се натъжил и Той; знаел е, че и за нас отказът от сигурността, която дават материалните блага, е много труден, но това е Пътят, който Той сочи като спасителен. Христос изисква пълна промяна от човека, скъсване с предишния начин на живот, който си има своите светски приоритети. Той иска пълно отдаване на Бога. Той не насилва никого, изборът е пред всеки човек.

Нашата действителност ни показва друг подход към въпроса на богатия началник. Виждаме го в отношението на висшия клир към нашите богати началници – политици,  бизнесмени, архонти, орденоносци на различни епархии, любимци на владици и други клирици. Тези началници са вкусили от богатството и властта, от почестите и славата и са почувствали, че нещо важно липсва в живота им и търсят да го намерят в Църквата. Те не са чували суровите думи на Христос; те обикновено попадат на жалостиви клирици, които не искат да ги натъжават и да ги разочароват с високи изисквания – да се откажат от нечестното богатство, от властта, добита с насилие, от корупцията, от лъжите, от политическите игри и открития цинизъм. Нашите клирици милостиво им разрешават да продължат да живеят както и досега – да продават и купуват гласове и оръжие, да мамят и крадат, да се възползват безогледно от парите и властта си, но и им предлагат успокоително лекарство за съвест, своеобразна индулгенция: да помагат на Църквата да се възползва „благочестиво“ от техните пари и власт. Затова искат от тях я някое копие на светиня, „което няма цена“, я законодателни отстъпки и промени в полза на Църквата, я разни други придобивки, но не за тях, а за Църквата. И така тези окаяни богати началници вместо да научат какъв е пътят към Царството Божие, вместо да им се помогне да преживеят промяна в начина на мислене и живот, да прекратят самоубийственото си съществуване, да научат какво наистина означава да си християнин, да получат шанс за духовен живот, се оказват отново измамени и безогледно използвани. И както те мамят своите политически и бизнес партньори, така и те се оказват измамени от църковните си съдружници. Срещу уж благочестивите услуги, които правят на Църквата, те не добиват исканото от тях излизане от порочния кръг на собствените си грехове, възможност за покаяние и промяна, спасение, изкупление за греховете си, а получават медали, ордени, първи места по синагогите (църквите), църковни почести, хвалби, които ги правят синове на геената (Мат. 23:16). Тези хора, известни в обществото като нечестни, се посочват от църковните лидери като пример за подражание, като въплъщение на християнските ценности, като обекти на почит.

Всичко това има и своето лукаво „богословско“ оправдание, с което се заблуждават не само богатите началници-жертви, но и бедният църковен народ, който се тълпи да се покланя на копието на чудотворната икона, дарено от благочестивия депутат, награден и с орден заради щедрото си дарителство и законодателни промени в полза на финансовите интереси на Църквата.

И така хората се чудят как да оправдаят всичко това и как да го свържат с автентичните християнски ценности, които висшият клир иска задължително да се изучават от децата в училище. Но няма страшно. Вече са помислили и за това. Неграмотното паство на БПЦ вече ще бъде ограмотявано като отиде на посещение в някой манастир. На първата конференция на монасите и монахините от Софийска епархия са решили, че поклонницте в светите обители ще бъдат учени... как да се обличат подходящо и как да се държат в манастира. То това е най-важното... Защото ако случайно някой обикновен мирянин попадне на служба, на която някой богат началник получава църковно отличие, той ще трябва да е облечен подобаващо за такава благочестива проява. А ако монасите вземат да просвещават християните за това какво казва Христос в Евангелието, може да се окаже, че то се разминава с действията на клира. И ще настане едно объркване....


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wccx4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
"Душата, която истински обича Бога и Христа, дори да извърши десет хиляди праведни дела, смята, че не е извършила нищо, поради неутолимия си стремеж към Бога."
Св. Макарий Велики
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.