Мобилно меню

4.4285714285714 1 1 1 1 1 Rating 4.43 (21 Votes)

Bylgariya4Днес е не какъв да е, а националният ни празник – 3 март, денят на Освобождението на България от петвековното турско робство и на началото на новата България. На днешния ден, който всъщност е бил 19 февруари, е прекратена поредната руско-турска война. В село Агиос Стефанос, на международния тогава италиански език записано като Сан Стефано, недалеч от брега на Мраморно море и малко по-далеч от Цариград, на днешния ден е подписан мирният договор, с който българската земя е обявена за освободена. Най-после България е била свободна - независимо от смисъла на тази свобода, независимо от послешните действия на великите сили, които оставят по-голямата част от българската земя в чужди ръце, независимо от начина, по който българи се възползват от тази свобода, за да бъдат „по-свободни“ от останалите и за тяхна сметка. И така до ден-днешен.

На вас, мили читатели на Двери, едва ли е нужно да казваме, че празникът не е „ястие и питие“, макар и това да част от празничния профил; не е само тържества и манифестации, зари и „вечерни проверки“, още по-малко е трупане на политически актив от ония, които от това се хранят и то не лошо. Празник по начало означава ден, празен от работа, но винаги той е бил пълен със смисъл. Дори когато празниците са били измисляни, измисляли са им и смисъл. Защото и онези, които твърдят, че битието определя съзнанието, са наясно, че съзнанието е важното в подреждането на битието.

Християните имаме отличен начин за честване на празниците. Защото за нас това са дни многопланови. Преди всичко са дни на молитва с благодарност към Бога за всичко онова, което Той ни е дал, като е дарил на всеки от нас и възможност да му се радваме и насладим. После са дни за спиране и оглеждане, за да осъзнаем, че сме хора, а не машини, още по-малко сме биологични единици от някаква ферма. Че живеем заедно с други хора в семейството, в работата, ако щете дори в храма, където много често носим и егоизмите си. Накрая празниците, националните, са и дни, когато задължително трябва да проумеем, че сме частица от една общност, наречена народ. И като се замислим за всичко това, виждаме, че празниците съвсем не са празни, а са твърде пълни със смисъл.

Този смисъл ви пожелаваме да усетите днес още по-дълбоко, за да кажем с удовлетворение: слава на Бога за всичко!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wyuq4 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.