Днес, 9 август, отпразнувахме паметта на светия Христов апостол Матия. По явно невнимание в два-три лични профила в интернет (вероятно копирали грешката от популярни православни сайтове) името му беше неоправдано объркано с името на светия Христов апостол Матей – митаря, когото Спасителят повикал направо от митническия му тезгях (или бюро, или деск, ако щете!). Паметта на този апостол, митаря Матей, празнуваме на 16 ноември. На този апостол, който не спестява за себе си нелицеприятното определение „митар“ (означавало и тогава нещо не особено престижно, както е сегашното „митничар“, поне в широкото обществено разбиране), са кръстени доста мъже, дори и жени у нас.
Името обаче на св. апостол Матия в православната традиция е по-малко известно. За разлика от римокатолическата (наследена и в протестантската) традиция, където името Матиас, Мат(и)яш и сродни често се срещат. Помня и един римокатолически манастирски храм в Регенсбург, Германия, посветен тъкмо на св. апостол Матия. Съответно, за разлика от Матиас (Матиаш) името на св. ап. Матей там звучи Матеус, Матеуш и пр.
Изписването на двете имена, и двете от еврейски произход, се различава във всички езици. При това Матиас (Матия) съдържа и теофорната наставка „-иах“, макар че крайното „х“ не се чува; тази наставка произлиза от еврейското име на Бога Иахве или Яхве (затова се нарича и „теофорна“, каквато е също наставката „-ил“ в множество еврейски имена). По този начин са образувани имената Захария, Малахия, Софония, Езекия и пр. (те нямат нищо общо с остарелите форми в косвен падеж на някои имена в църковническия съвременен български език, напр. „дяда Григория“, „дяда Йоаникия“ и под.). За всички тях, както и за Матия, не е правилно да се произнасят с окончание „-ий“, напр. Матий, Захарий, Малахий и пр., а правилното е окончанието с „-ия“: Матия, Захария, Малахия, Софония, Езекия.
Светият апостол Матия е бил избран чрез жребий от самите апостоли в дните между Възнесението на Спасителя и празника Петдесетница, както четем в първата глава на книга Деяния на светите апостоли.
Там се казва, че след дивното събитие на Христовото Възнесение апостолите и другите с тях „… се върнаха в Иерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Иерусалим колкото един съботен път. И като дойдоха, възлязоха в горницата, дето и пребиваваха, Петър и Иаков, Иоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Иаков Алфеев и Симон Зилот, и Иуда Иаковов. Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя. И в тия дни стана Петър посред учениците и рече (а бяха се събрали около сто и двайсет души): мъже братя! Трябваше да се изпълни написаното, що бе предрекъл Дух Светий чрез устата Давидови за Иуда, водача на ония, които хванаха Иисуса, защото той бе причислен към нас и получил бе жребието на тая служба; но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа; и това стана известно на всички жители иерусалимски, тъй че тая нива на техен език бе наречена Акелдамà, сиреч, кръвна нива. Защото в книгата на Псалмите е писано: „жилището му да запустее, и да няма кой да живее в него“, и: „достойнството му друг да вземе“. И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Иоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му. И поставиха двамина: Иосифа, именуван Варсава, когото нарекоха Иуст, и Матия; след това се помолиха и казаха: Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи от тия двама едного, когото си избрал, да приеме жребието на тая служба и на апостолството, от което отпадна Иуда, за да отиде на своето място. Хвърлиха за тях жребие, и жребието се падна на Матия; и той биде причислен към единайсетте апостоли“ (Деян. 1:12-26).
По молитвите на светия Твой апостол Матия, Господи Иисусе Христе, помилвай ни и ни спаси!
