Мобилно меню

4.75 1 1 1 1 1 Rating 4.75 (80 Votes)

PA3009471През 1922 г. по предложение на Стоян Омарчевски – министър на просвещението, в България се въвежда нов празник – на българските будители, „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Датата, на която да се чества празникът не е случайна – 1 ноември е денят, посветен на паметта на св. Йоан Рилски Чудотворец, светецът закрилник на България, пример за отдаденост на народа и пълна посветеност на Бога. Вероятно това е една от причините през 1945 г. празникът да бъде забранен.

С реабилитирането му през 1992 г. той обаче не беше успешно възстановен в празничния календар на съвременните българи. Повече от 10 години празникът остава неразбран, неосмислен и до голяма степен неприет от народа ни. Една от причините е „автоматичното му“, чисто нормативно възстановяване от Народното събрание, но не и в народното съзнание. Не се положиха усилия да се припомни защо е въведен, какво се цели с него, какви ценности утвърждава.

Липсата на ярки съвременни примери за народни будители днес, които да въплъщават в очите на стари и млади идеята за народен будител – самоотвержена ярка личност, е друга причина за непопулярността на празника. Най-добре в този образ на будители се вписват българските учители, които въпреки всички трудности, продължават да посвещават силите и живота си на бъдещото поколение. Но за съжаление в реда на ценностите на съвременните българи делото на учителите стои на едно от последните места. Как да убедим съвременните деца, че работата на учителите е безценна, че те изграждат бъдещото поколение, че предават ценностите от миналото и настоящето, че са носители на изконния стремеж и уважение на българите към просвета и знания, когато и държавата, и цялото общество не показват уважение към техния труд и призвание.

Ето защо в днешна България така вяло, мимоходом, сякаш срамежливо, отбелязваме деня на великите българи. Затова нека си припомним думите, с които през 1922 г. министър Стоян Омарчевски мотивира въвеждането на празника (нещо, което не беше направено през 1992 г. при възстановяването му). Тези думи се отнасят не само за тогавашните, но и за днешните българи:

„Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали“.

Вижте още: Кога трябва да празнуваме Деня на народните будители


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9qura 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Имало един човек, който ядял много и все бил гладен, и друг, който се задоволявал с малко ядене. Този, който ядял много и все бил гладен, получил по-голяма награда от оня, който се задоволявал с малко ядене.
Apophthegmata Patrum