Мобилно меню

4.7692307692308 1 1 1 1 1 Rating 4.77 (52 Votes)

/imG 3349Веднъж попитали св. Антоний Велики: „Добре ли е човек да живее така, че нищо да не иска от другите и сам нищо да не им дава?”. Светецът отговорил: „Деца мои, който постъпва по този начин, има жестоко сърце и душата му е като на хищник. Той не може да живее заедно с добрите хора”. Тези думи на великия пустинник за пореден път бяха потвърдени от атмосферата на проведената в средата на м. септември във Варна Седмица на православната книга. Форумът стартира преди 17 години с идеята да представя и популяризира все още малко известната у нас православна книга и литература. През годините обаче Седмицата се утвърди като място за срещи и обмяна на опит, идеи и новини, като възможност за сравняване на постижения и вдъхновение за нова работа в областта на православната просвета на всички нива. Всеки дава и всеки получава по време тези срещи. Понякога от неочаквани места. Както се случи тази година: силно вдъхновение и кураж на вярващите дадоха не само срещите с Лимасолския митрополит Атанасий, чийто беседи събраха във Варна хора от цялата страна, с митрополи Йоил, който разказа вълнуващи спомени за срещите си със старците Порфирий и Паисий, но и презентациите на архим. Хризостом Майдонис за бързия напредък на православието в Африка.

/imG 3419Архимандрит Хризостом представи нагледни примери за мисионерската дейност на Православна църква в Африка и увеличаването на вярващите християни там. Самият арихм. Майдонис преподава в Богословския факултет в Киншаса, Конго, и разказа за двете православни митрополии с над 200 православни училища, с две хиляди учители и над три хиляди обучаващи се. Всяка православна енория в Конго има училище, в което се ограмотяват и образоват деца и млади хора, които получават професии, за да помогнат в развитието на този район от света. Много често покрай своите деца, православни стават и родителите им. Участниците в Седмицата на православната книга видяха конкретни примери за  разцвета и разпространението на Православието в Конго, Гана, Замбия, Мадагаскар, Нигерия, Танзания и др. Кадрите от африканските села, посрещащи с шумни възгласи и песни православния си епископ, ще останат незабравими за зрителите. Не по-малък интерес предизвика клипът с православния крал на едно африканско село, който идва на неделна св. Литургия облечен в традиционните африкански одежди, украсени с пера и кости. Православният крал е пример за своя народ, защото след покръстването си е скъсал с полигамията и суеверията на местните вярвания.

/imG 5092В пълен контраст с тези вдъхновяващи примери беше сръбският филм „Вие отивайте, аз не искам“, представен от прот. Радомир Никчевич от Черногорска и Приморска митрополия на Сръбската православна църква. Лентата показва без цензура зверствата срещу християните в Косово в последните 20 г. Филмът представя много нагледни кадри на измъчвани и убити деца и възрастни хора, на изнасилени жени, разказва за историите на безследно изчезнали. Във „Вие отивайте, аз не искам“ са представени спомените на митрпополит Амфилохий (Радович) и на още няколко сръбски свещеници, вкл. и прот. Радомир, свидетели на жестокото насилие и зверските убийства на хиляди невинни хора, отстояващи своята вяра и единство. Свещениците разказват за това как години наред ежедневната им задача е била да намерят и опеят избити християни, докато самите те са под прицела на куршумите. В края на филма Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза, че след това, което всички ние видяхме, няма да можем да бъдем същите хора, че ще преосмислим своето ежедневие и трудностите, които смятаме, че имаме през призмата на живота и смъртта на хора, които ежедневно отстояват своята вяра и умират за нея.

И ако о. Радомир трогна дълбоко зрителите с филма за Косово, то не по-малко впечатление направи представянето на издателската дейност на Черногорската митрополия. Само за една година „Святи гора“, на която о. Радомир е директор, е издала над 50 заглавия за деца, младежи и възрастни. Черногорският издателски център поддържа свое радио и телевизия и развива мощна просветна дейност въпреки силната съпротива на държавата.

Примерът на о. Радомир, преживял ужасите на погрома в Косово, сблъскал се с убийства и унищожаване на светини, но запазил силата на духа и вдъхновение за продължаване на православната мисия,  не може да не вдъхнови всеки православен. Така всеки гост на Седмицата на православната книга донасяше със себе си своя и на своята църква опит от живота в Христос.

/imG 3158Прот. Александър Торик от Руската православна църква представи една друга гледна точка към православната мисия и въцърковяване. Свещеникът, който е автор на православни романи, счита, че художествената литература е мощен инструмент на православната мисия.При представянето на 25-годишния си мисионерски опит о. Александър сподели, че днес хората не желаят и не допускат да бъдат директно поучавани, искат сами да стигнат до изводите за необходимостта да приемат православната вра. Затова той се насочва към писането на романи, в които вплита, като червена нишка, идеята за християнството и отговорите, които то дава на човешките проблеми. В интервю за „Двери“ о. Александър разказа, че не се специализира да пише само за една аудитория. Той подбира жанра на творбите си според читателите. За младежите той пише романа „Димон“ с елементи на хорър, за мъжката аудитория е написал книгата „Русак“, която той определя като екшън с елементи на криминале, не са забравени и жените, за които той създава любовния роман „Алеи на любовта“.

В заключение о. Торик отбеляза, че днес Църквата е призвана да мисионерства не само в такива отдалечени места като Африка, но и тук, в традиционно православните страни, където много хора не познават Христос и Неговата църква.

/imG 5122Несъмнено най-голям интерес за аудиторията на Седмицата на православната книга представляваха двамата ярки гръцки духовници - митрополитът на Едеса Йоил и Лимасолскят митрополит Атанасий. Беше отбелязано, че присъствието им постави център на богатата програма на Седмицата на православната книга - възрастването в духовния живот и примерът на светците. Двамата духовници покориха българите с непосредственото си приятелско общуване с хората, автентичния духовен опит и лекотата, с която го споделяха.

Несъмнено разказите за личните им срещи със светогорските старци св. Паисий и св. Порфирий бяха най-впечатляващи за участниците във форума.

Със смирение и хумор митрополит Йоил разказа за случка от своя живот. Като митрополитски проповедник отишъл да служи в едно село, където трябвало да извърши литургията на св. ап. Яков. "В нея не се полага раздаване на нафора в края на службата, разказва митрополитът, но свещениците, с които съслужих бяха нарязали много нафора. Казах им, че при това богослужение не се раздава нафора и ги посъветвах да запазят нарязаните просфори за неделната св. Литургия. Влязохме в пререкания, но те ми се подчиниха, защото бях проповедник на митрополията. След две години, продължи митрополитът, вече бях забравил случая, една зима посетих стареца Паисий заедно с други хора. На тръгване, на вратата, той ме попита: "Как завършва Литургията на св. ап. Яков?" "С миром изидем", отговорих. "А нафора даваш ли", ме попита старецът. "Не, не давам", казах и се сетих защо ме попита. "Не оставяй хората да си тръгват без да вземат нещо от църквата", каза старецът Паисий.

/imG 3502Свои спомени за приснопаметните старци разказа и митрополит Атанасий, той отговори и на актуални въпроси, свързани както с духовния живот, така и със ситуацията в съвременна Европа, като отношението към прииждащите бежанци. "За съжаление това явление е всеобщо, каза митрополитът. По един начин ще се отнесе към проблема държавата, която е длъжна да разгледа нещата от своята гледна точка. Но ние имаме Евангелието, което казва следното: на никого не дължим нищо, освен да се обичаме един други и нашата любов да я познае целият свят. Аз не мога да кажа, че понеже някой е мюсюлманин, не мога да го обичам. Не мога да кажа, че понеже е мюсюлманин, този човек може да умре на пътя от студ. Евангелието не ми позволява да се държа така. Какво ще прави кесарят, е негов проблем. На нас Евангелието ни казва да обичаме ближния си и според това трябва да постъпваме".

Наред с беседите на духовниците, програмата на Седмицата на православната книга, включваше срещи с нови книжни издания у нас. /imG 3298Както посочи о. Василий Шаган, един от главните организатори на форума, положителна тенденция през последните години е увеличаване броя на българските книги и издателства, които искат да участват в Седмицата на православната книга и да представят своята продукция. Така и тази година свои издания представиха издателствата „Омофор“, „Комунитас“, „Университетско издателство“ и др. Те оформиха облика на българското православно книгоиздаване, което се опитва да обхване широк кръг автори, без да бъдат подценявани и българските творци.

В заключителното си слово при закриването на форума митрополит Йоан с удовлетворение обяви, че и тази година Седмицата е имала богата програма, която е представила различни гледни точки по много въпроси. Той отличи особено присъствието на двамата митрополити – на Лимасол Атанасий и на Едеса Йоил. „Тези хора можеха да не дойдат във Варна, но го направиха от любов“, каза варненският владика. Той обобщи, че срещите с гостите на форума „имат голямо значение не само за мен, но и за вас, които се докоснахте до тяхното творчество“. Митрополит Йоан отбеляза, че не е случайно участието на църковни певци и химнографи в тазгодишния форум. Владиката не скри, че проблемът с църковното пеене е голям и той предоставя широк фронт за творчество. „Труден и важен е въпросът с църковните псалти и ние се надяваме на младото поколение певци. Следва тяхното заплащане да се предвиди в бюджета на храмовете“, каза митрополит Йоан. Той благодари персонално на организаторите, помощниците, преводачите, на всички които са се потрудили Седмицата на православната книга да събере във Варна духовници, миряни и творци, които да обменят опит и заедно да работят за бъдещето на Православната църква.

Снимки: Стефка Борисова

Седмицата на православната книга започна и завърши с богослужения, оглавени от митр. Йоан:

/imG 3838

Митрополит Йоан участваше активно в подготовката на програмата и провеждането на на всички събития на Седмицата на православната книга:

/imG 3733

Лимасолският митрополит Атанасий бе един от централните гости на форума. Благодарение на преводача Димитър Арнаудов, думите му достигнаха до българските му почитатели:

/imG 3308

 Залата на общината във Варна бе препълнена от желаещи да чуят беседата на митр. Атанасий:

/imG 3519

 Щандът с православна литература пред залата на общината във Варна се радваше на голям интерес:

  /imG 3229

В рамките на Седмицата бяха представени двата сборника с беседи на митр. Атанасий - "Думи за живот" на Ловчанска митрополия - от о. Любомир Казашки:

/imG 3448

Изданието на "Двери" - "Изкуството да живееш с Бога" - бе представено от Златина Каравълчева и Полина Спирова:

/imG 3457

 Проектът "Живо предание" на "Двери" бе представен от Златина Каравълчева:

 /imG 3528

Атанасий Зоитакис от Московския държавен унивеситет представи малко известните у нас педагогическа теория и практика на св. Козма Етолийски:

 

/imG 3334

 Доц. д-р Мариян Стоядинов презентира изданията на "Омофор":

 /imG 3681

 Доц. д-р Светослав Риболов разказва за книгите на "Университетско издателство":

 /imG 3534

Седмицата даде възможност за среща с църковното пеене и химнография. Хорът под ръководството на Андрей Касабов:

/imG 3223

 Андрей Касабов се представи на форума не само като певец, но и като лектор:

 /imG 3164

В дните на Седмицата се проведе и среща с учители по религия и преподаватели в началното училище:

/imG 3388


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9hy63 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.

Св. Тихон от Воронеж