В неделния си брой в-к „Стандарт“ публикува интервю с римокатолическия архимандрит Георги Елдъров, което успя искрено да ме изненада. На въпроса, дали новооткритото Евангелие на Юда заплашва устоите на християнството, архим. Елдъров отговаря следното:
„Всъщност Евангелието на Юда отдавна е познато и не променя нищо в доктрината на вярата. То, както и още десетки други евангелия, е отпаднало от богослужението не защото е неканонично, а понеже не е от значение за живота и делото на Христос. Юда просто изпълнява предреченото от Стария Завет. Дори има такава формулировка: „O, felix culpa!“ („О, щастлива вина!“). Така че тази история като епизод от живота на Христос е дори донякъде симпатична. Защото става дума за човешката отговорност и греховете, които извършваме. Доколкото човек избира свободно, той е грешен. Доколкото не избира свободно, е невинен. Юда предава Христос не по своя воля, а за да се изпълни Божието предначертание“.
Това, че Евангелието на Юда не представлява заплаха за християнството, е ясно. Само че архимандритът, преподавал богословие в САЩ и в Рим, странно защо не успява да обясни причината за това. Вместо що-годе сериозен отговор, монс. Елдъров шокира с твърдението, че предателството на Юда било „симпатична история“. Излиза, че не по-малко симпатичен е и краят на Юда, който в отчаянието си се самоубива…
Преди време световните медии съобщиха, че Римокатолическата църква била преосмислила отношението си към Юда и го е реабилитирала по причина, че „той нямал избор“. Тогава не можех да повярвам, че институция като Ватикана, която разполага с толкова богослови и традиции, може да тиражира такива богословски абсурди. Наистина, по-късно говорител на Ватикана опроверга тези твърдения, като каза, че става дума за неправилно интерпретирана статия в авторитетно римокатолическо списание. Дали става дума за временен „заден ход“ на римокатолическите богослови, времето ще покаже.
Нормално е студент по богословие да обърка учението за абсолютното предзнание на Бога за всичко, което се е случило и има да се случи, с учението за предопределението – което няма християнски произход. Да се твърди обаче, че Бог може да предопредели някого за извършването на грях и то на греха на богоубийството, е отказ от фундамента на християнството, което защитава абсолютната свобода на самоопределяне на човека. Бог не е имал нужда да „определя“ някого за предател, нито за Свой убиец. Светът, който в зло лежи, не е бил в състояние да познае и приеме Своя Създател. Светлината изобличава, от нея болят очите, а болните очи страдат до нетърпимост. И ако някой реши, че светлината му причинява тази болка, а не болестта, той намразва светлината и иска да я загаси. Така че това е духовният закон, който е родил и Юда, и безименните богоубийци около Кръста на Христос, и богоотстъпниците в миналото и сега… Богоотстъпничеството може да е радикално, като предателството на Юда, а може и да е незабележимо скрито в половинчатия, топлохладен християнски живот. Господ знае кое е по-лошото. Защото и апостол Петър се отказа от Христос, и то три пъти, ала се разкая. Църквата винаги е твърдяла, че и Юда можеше да получи прошка от Христос, ако не се беше отчаял.
Така че ако монс. Георги Елдъров има по някакви причини афинитет към темата за вината и предателството и се интересува от въпроса как се става Юда – по свободна воля, или по предопределение, по-добре да търси разрешението на своята дилема в друга посока, а не в оправдаването на предателството. А ако не става дума за лична богословска неудача на монс. Елдъров, а за отражение на реални тенденции в официалното римокатолическо богословие, то различните закони, по които се развиват западното и източното богословие, стават очевидни.
