Лъжи представяни като наука

Медиите полудяха тези дни: топ новина ги задъхва! Намерено е ново, вероятно “най-истинското” евангелие, дето ще преобърне християнството и… к`вото още щете!

Има един стар нашенски виц за подобна топ новина от соц-времето: нашите изнесли 50 хиляди компютри (“Правец”, разбира се!) в Япония! Супер!

После обаче се оказало, че не били 50 хиляди компютри, а 50 хиляди компоти. И не сме ги изнесли, ами японците ни ги върнали от износ заради не знам к`во си… Абе, капиталистическа провокация!

Сега моделът е съвсем същият, но малко обърнат. Защото не соц-БТА, ами всички западни медии, барабар с Нешънъл джеографик ни пласират пропагандни новини ала соц-изцепки.

Раслият и пасъл в соц-времена недоверчивко в мене веднага си рече: “А бе, като е евангелие на Юда, ще да е нещо Юдино тая работа…” За всеки случай попитах експерта в себе си и той разви следните нелицеприятни мисли.

Първо, за това “евангелие” всички твърдят, че е от около 4-5 век. Ръкописът е на коптски език (езикът на християните в Египет). Едни журналисти отразиха “научното” допълнение, че било писано на коптски с гръцки букви. Те просто не знаят, че коптската азбука ползва гръцките букви, като е приспособила някои допълнителни знаци за звуковете, дето ги няма в гръцкия език. Както са направили и светите Солунски братя навремето с българската азбука.

Второ, този коптски текст бил превод най-вероятно от гръцки. А предполагаемият гръцки оригинал е произлязъл през 2-3 век.

Дотук всичко е чудесно! Защото периодът в Египет 3-5 век сл. Хр. е известен с изобилно творчество и преводи на книжнина - както християнска, така и нехристиянска. Сред тази книжнина известна част са заемали апокрифите - и християнски, и гностически, и най-различни. Повечето апокрифи са преводни от гръцки, сирийски и др. езици.

Защо се пишат апокрифи ли? Една част от тях вероятно са писани и размножавани, за да се разпространява чрез тях определено учение, различно от постепенно ставащото официално християнство. Друга част обаче - нищо чудно! - са писани като народна литература. Както става и днес: учените-историци пишат исторически изследвания, а писателите на исторически романи си създават измислени герои и взаимоотношения, спазвайки просто историческата рамка, контекста и т. нат.

Но да се върнем на “нашето” Евангелие от Юда. През около 180 г. св. Ириней Лионски в “Против ересите” (непоклатим исторически извор!) споменава за апокриф “Евангелие на Юда”. След това св. Епифаний Кипърски в края на 4 в. отново пише за такъв апокриф. И двамата са гръкоезични свети отци, т. е. те са познавали този апокриф в гръцкия му (оригинален, може би) вариант. И по-късни свидетелства има, но тези ни стигат.

Изводът: излязлото в медиите съобщение за произход на това апокрифно евангелие от 2 в. явно е точно; преводът му на коптски е много вероятно да е станал някъде през 4 в., когато попрестават гоненията срещу християните и книжнината, свързана с християнството (включително и апокрифите), се умножава.

Логическо затруднение: как да допуснем, че това “евангелие” е на Юда Искариот(ски), щом като той е живял в първата третина на 1 в., а разпространяваното под негово име евангелие е писано най-вероятно (така твърдят всички) през втори век? Наистина, никой не дръзва да твърди, че “евангелието” му е написано през 1 в.!

А приказките за това, какво му бил казал Иисус Христос и как Юда Му направил услуга да Го предаде, са си умствени упражнения от по-късно време. То си е очевидно. В тези приказки личи стремеж да се обори твърдо наложило се отрицателно разбиране за Юдиното предателство.

Колкото до това, кой има полза от реабилитирането на Юда или от дискредитирането на истинността на християнското Писание, отговорете си сами, скъпи читатели на ДвериБГ. Вие сте достатъчно учени (щом ползвате интернет) и надявам се - безпристрастни.

Проф. д-р Иван Желев Димитров,
дългогодишен преподавател по тази материя 
в Богословския факултет на Софийския
университет "Св. Климент Охридски"