Един материал под дата 22 декември 2014 г. на официалната страница на БПЦ-БП за пореден път поставя много въпроси от най-различен характер – от църковната идентичност на поместната ни църква до често задавания от нас въпрос: кой всъщност управлява официалната интернет-страница на БПЦ-БП?
Българската Православна Старостилна Църква осъмна със свой „синод“ – това е заглавието на въпросния материал, подписан веднъж като „Ловчанска митрополия“ и втори път – лично от името на свещ. Михаил Ковачев – Ловчанска епархия. Който и да е авторът на този текст – бил той подписаният свещеник или Ловчанската митрополия като колективно тяло, той изразява недоумението си от новината, че известната като „Българска православна старостилна църква“ щяла да сформира свой „архиерейски синод“. Без да се занимаваме с делата на въпросната разколническа фракция, която от десетилетия цепи вярващите православни християни в България, се питаме няколко неща:
1. Какво му е работа на нашия свещеник (или пък на цялата митрополия?), че предстояло подобно „сформиране на синод“? Че даже и да не спи цяла нощ от тази новина! Защото, доколкото ни е известно, същата тази старостилна разколническа формация изобщо не се интересува от делата на БПЦ-БП или поне не го прави официално.
2. Как трябва да разбираме забележката на „Главния редактор“ на официалната страница на Св. Синод на БПЦ-БП, че „БПСЦ не бива да се обърква с енориите на БПЦ-БП, в които се служи по светоотеческия календар, които споменават Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и които признават ръководството на Св. Синод на БПЦ-БП“? Като лично мнение на въпросния редактор, че старият календар е и „светоотечески“, или като официално становище на Св. Синод на БПЦ-БП, на чиято официална страница той (тя) е главен редактор, че календарът, по който същата БПЦ-БП, поне за пред света, служи, не е „светоотечески“?
3. Докога ще продължава еклисиологическата шизофрения в поместната ни БПЦ-БП, в която и до днес продължава да се служи по два календара – при това с къде откритото, къде премълчавано благословение на нейното собствено свещеноначалие – и която продължава да се пълни (да, БПЦ-БП), на всички нива, с открити и с крипто-старостилци, а по същество разколници?
Разбира се, най-важен е последният от тези въпроси и той не е насочен изобщо към въпросния „Главен редактор“, още по-малко към споменатия свещеник, а към техните преки началници. А отговорите на първите два можем да си ги дадем и сами.
Тъжни въпроси в навечерието на едно от двете най-радостни и светли събития в историята и на Църквата, и на всеки от нас…
