В януарския миней (т. е. „месечник“ – книгата със службите за всеки ден от месец януари) на мястото, където се дават подробностите за днешния Велик водосвет, на 5 януари, има важна бележка, срещу която е записано указанието: Зри! (Виж!). Това указание не е свързано с извършването на водоосвещението, а с ползването на осветената вода:
Известно же буди всем о святей воде, яко нецыи суть отлучающе себе от святыя воды вкушения ради, не добре творят: ибо благодати ради Божия дана бысть на освящение миру и всей твари. Темже во всяких местех, и скаредных, и всюду кропится, яже и под ногами нашими суть. И где есть сих разум, еже не пити сея? Но да увеси, яко не вкушения ради ястия нечистота в нас есть, но от скверных дел наших, очищени же от сих, пием без сомнения сию святую воду.
„И нека да бъде известно на всички за светената вода, понеже има някои, които лишават себе си от светената вода заради това, че са яли – те не постъпват добре. Защото поради Божията благодат тя ни е дадена за освещаване на света и на цялото творение. Затова (с нея) се поръсва по всички места – и по непочистените, и навсякъде, дори и по тези, които са под краката ни. И какво е основанието да не се пие от нея?! Но да знаеш, че нечистотата в нас не е поради яденето на ястия, а поради нашите скверни дела. А като се очистим от тях, нека пием без съмнение тази светена вода“.
Това указание не е случайно. То е записано в свещените богослужебни книги, защото сред хората се разпространяват най-различни, но все строги предписания: Това не! Онова не! Всъщност се оказва, че предписанията светената вода да се пие само на гладно е благочестива традиция, но не е правило. Тя може да се пие по всяко време, но винаги с вяра и благоговение.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9d8x8
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж
