В навечерието сме на Рождество Христово. Едва вчера беше Игнажден – денят на св. Игнатий Богоносец, епископ на древната Антиохия, който бил пламенен свидетел на Христовата вяра и доброволно станал мъченик, за да се разпростре тя по цялата земя. Епископ, който жертва себе си, за да помогне Църквата да продължи да спасява душите на хората. Епископ за пример на всички през следващите векове – най-вече на епископите.
Днес е 21 декември. На този ден по твърде странни „стечения на обстоятелствата” се планираше ръкополагане на един епископ на поместната Българска православна църква, който нямаше да има много общо с оня богоносен старец, пропътувал от Антиохия до Рим, за да принесе себе си в жертва. Понеже св. Игнатий вярвал и служил на Оня, Който принесе Себе Си за изкупване на греховете на всички хора по целия свят. И единствената му облага от епископството била той самият да стане жертва за Изкупителя. Да стане за пример!
Днес ръкоположение на предложения за епископ няма да се състои. Защото се оказа:
- че патриархът го е предложил с половин уста и от нямай-къде;
- че половината от митрополитите, които по канон и по устав решават тия въпроси, са били основателно против;
- че в преобладаващото си мнозинство клириците и миряните в епархията са свидетелствали за сериозни недостойнства на скандално лансирания клирик, които правят невъзможно повишаването в сан.
Така в мразовития 9-ти ден на декември, когато честваме зачеването на св. Богородица от св. Анна, се зачена, роди се и за часове възрастна църковното съзнание за отговорност на чедата на Българската православна църква – Българска патриаршия.
Бог не даде лесно решение. Нито даде хубаво време, както беше времето на 8 и на 10 декември. Нито „замая главите” на мнозинството софийски свещеници да протестират срещу „законното решение” на синода. Не. Свещениците в преобладаваща си част останаха на топло и сигурно в църквите си (особено тия в централните софийски храмове!). Пък и знае ли се? Утре, ако тоя все пак го ръкоположеха, щеше да им се усложни животецът.
Затова дойдоха само един избран десятък от свещенството на епархията. Застанаха начело на миряните и заедно с монасите от 3 епархийски манастира проведоха 4-часово молитвено бдение пред палата на Св. Синод. Молиха се горещо и непрекъснато. Четоха молитви и акатисти и пяха в студа под мокрия сняг. В това време епископи, свещеници, синодни чиновници ги задминаваха, все едно ги няма, и се шмугваха в топлата палата. А в заседателната зала на втория етаж заседаваше синодът…
Сигурно и на членовете на Св. Синод не им е било лесно, защото най-трудното е да признаеш грешката си. Оттам, от това признание тръгва всяко покаяние. С призив за покаяние не тръгна ли проповедта на св. Йоан Предтеча? С този призив за покаяние не започна ли и Спасителят Своята проповед и изкупителното Си дело?
Да, не им е било лесно на митрополитите. Но те са слушали молитвите и песнопенията на монаси, свещеници и християни под прозорците им и това им е помогнало по-лесно да намерят правилното решение: да се поправи грешката. Е, някои митрополити са упорствали в ината си, но то се знае защо!
Жалко е обаче за архимандрита, който беше постигнал своето. И е жалко не затова, че не стана епископ. Жалко е по много и сериозни причини:
- жалко е, че вместо ония, които са го замонашвали и ръкополагали, да го ръководят в монашеския и клирическия му път, те са му давали лош пример и фактически той е успявал да ги води за носа, та да натворят заедно толкова безобразия;
- жалко е, че откакто през юни му се размина постът на главен секретар (който обикновено води след себе си и епископски сан!), той не намери сили в себе си да се смири и да продължи да си изпълнява задълженията, които са му вменени и заради които – дори и когато не ги изпълнява, уви! – продължава да си получава месечната началническа заплата;
- жалко е, че той упорито остава в групичката на ония висши и нисши клирици на БПЦ-БП, които могат необезпокоявани да си правят, каквото искат.
Жалко е!
Не е извинение това, че църковните съдилища почти не работят, че винаги се намират силни и влиятелни „доброжелатели” да ходатайстват за милост и снизхожение към безобразниците или че се намериха няколко „висши и нисши”, които защитиха изобретателния и напорист клирик.
Комай всички знаем защо. Но във всички случаи това е много далече от примера св. Игнатий Богоносец. Навечерието на Рождество Христово ни предлага тъкмо него за образец. Нека го следваме!
