Тази перифраза на известната шега за надписа в руска болница за съжаление не звучи особено весело на фона на случващото се в Софийската духовна семинария (вж тук). Високите стени не успяват да прикрият проблемите, които са трупани с десетилетия. Разбира се, заради практически нулевия обществен интерес към църковните теми сегашната ситуация с епидемията сред учителите минава като проста статистика. След като пирамидата се обърна и броят на преподавателите вече надвишава този на семинаристите, нормално е сега не учениците, а учителите им да бягат от училище с фалшиви извинителни бележки. При липсата на какъвто и да било интерес към средното духовно образование колкото повече се вдига относителната тежест на отделния семинарист, толкова повече пада тази на учителите. Излиза, че мисията на 10-ната семинаристи годишно е да осигуряват прехраната на своите преподаватели. Отношенията ректор-преподаватели дотолкова са погълнати от спора за мързела и деспотизма, че не е останало пространство за дискусия за учебния процес, за мястото на семинарията в системата на средните учебни заведения, за ролята на семинаристите в обществото и пр. Очевидно и Светият Синод е загубил интерес към бъдещите си духовни приемници. За мене лично е странно, че основният аргумент, с който се привличат утрешните духовни лидери на нацията, е безплатният пансион и „пълната издръжка на Св. Синод“ (създава впечатление за някакво благоденствие, но това е измамно). Вероятно посланието е добро за реклама на някое сиропиталище, но не и за училището на институцията, която, според изследванията, се ползва с най-висок обществен авторитет.
Аз съм убеден, че наистина има достатъчно хора, които са готови да помогнат на Семинарията. Не само с пари. Проблемът на Семинарията, за съжаление, далеч не са само парите. Те дори са най-малкият проблем. Ако Св. Синод прояви воля да създаде Обществен съвет, който да анализира проблемите на семинарията и да предлага решения, свързани с образователния процес, финансирането, конкурентоспособността и, не на последно място, рекламата, вероятно в не много далечен срок броят на учениците ще изпревари този на учителите. А след това (да не повярваш), може би кандидатите ще се окажат повече от свободните места за прием. Все нормални неща, ако ставаше въпрос за което и да е друго елитно средно училище в страната. Дотогава ще се залъгваме, че църковният болен е най-здравият болен в обществото.