Вчера бяха обявени
резултатите от социологическо проучване, което постави на първо място по доверие сред институциите у нас Българската православна църква. БПЦ получи 44,1% одобрение и 31,9 % неодобрение, с което се оказва единствената институция у нас, при която одобрението надвишава неодобрението. Тъй като това е поредната година, когато излизат подобни резултати от обществените нагласи към БПЦ, безспорно интересно е да знаем какви са причините за това. Информацията, която излиза в медиите по църковните въпроси, е оскъдна и почти изключително свързана с проблеми, което означава, че тя не може да формира обществено одобрение на Църквата като институция. Безспорен факт е, че религиозността на православните българи е индивидуалистична, не е църковна и е съчетана с недоверие към институционалната страна на Църквата. Повечето наши сънародници са православни „със своя си вяра”, към която свещениците рядко имат някакво отношение. Нещо повече, преобладават критичните, дори критикарски настроения към клира като към съсловие с ограничени ритуални функции. Плод на това недоверие е липсата на ясно изразена обществена подкрепа на идеята за въвеждане на религиозно образование в българското училище. Коя е мерната единица, с която се измерва доверието към Църквата? Използва ли Църквата резерва на обществено доверие към нея, независимо на каква основа е то? Положителното отношение на хората стимулира или приспива църковната активност? Неизчерпаем ли е резервоарът на доверието на хората и от какво зависи то?
{moscomment}
