В църковната общност у нас няма ясно преобладаващо мнение по въпроса дали православните клирици трябва да бъдат държавни служители. Това показват резултатите от анкетата на Двери, в която участваха 400 души. 52,01% считат, че държава и църква в България трябва да останат разделени, а 47,99% вярват, че е по-добре за Църквата и обществото клириците у нас да бъдат държавни служители по подобие на духовенството в Гърция и Румъния. Въпреки че този въпрос не стои на дневен ред, темата периодично се актуализира в църковните среди. Повод за поредното й обсъждане бе създаването на свещеническия синдикат към КТ "Подкрепа" и поставянето на дневен ред на въпроса за прилагането на трудовото законодателство на държавата в административната структура на БПЦ.
Голямата популярност на идеята сред българското свещенство православните клирици да бъдат държавни служители се дължи на първо място на предположението, че по този начин ще се решат проблеми като нередовното заплащане, ниските заплати, липсата на здравно и социално осигуряване и др., които съществуват в момента. Също така притегателна сила има примерът на съседните ни православни държави като Гърция и Румъния, където Православната църква е в много добро финансово състояние.
Противниците на тази идея изхождат от разбирането, че Църквата трябва да не зависи от държавата, за да бъде свободна в действията и проповедта си. Те се позовават на проблемите, които имат клириците-държавни служители в Гърция и все по-голямата популярност сред тях на идеята Църква и държава да работят съвместно за общите интереси на обществото, но разделени в мисиите си.
Не на последно място противниците на идеята за клирици-държавни служители имат предвид и проблема с числеността на религиозните кадри. Например, в мюсюлманското изповедание имало значително повече имами, отколкото са свещениците в БПЦ. Ако пък имамите се съберат заедно с католическите духовници и протестантските пастори, тогава православните свещеници ще останат просто едно малцинство. Но така или иначе националният ни бюджет никога няма да може да намери средства за няколко хиляди нови държавни чиновници. Съвсем друг би бил въпросът, държавата да увеличи няколко пъти субсидията за вероизповеданията, за да могат те да подпомагат издръжката на своите свещенослужители (а не да им дават заплати на държавни чиновници). Но досега никой не е поставил така нещата пред управляващите.
Не на последно място противниците на идеята за клирици-държавни служители имат предвид и проблема с числеността на религиозните кадри. Например, в мюсюлманското изповедание имало значително повече имами, отколкото са свещениците в БПЦ. Ако пък имамите се съберат заедно с католическите духовници и протестантските пастори, тогава православните свещеници ще останат просто едно малцинство. Но така или иначе националният ни бюджет никога няма да може да намери средства за няколко хиляди нови държавни чиновници. Съвсем друг би бил въпросът, държавата да увеличи няколко пъти субсидията за вероизповеданията, за да могат те да подпомагат издръжката на своите свещенослужители (а не да им дават заплати на държавни чиновници). Но досега никой не е поставил така нещата пред управляващите.
