Най-после Св. Синод набра смелост и си поиска от държавата полагащото й се по закон - частта от държавната субсидия за вероизповеданията в България. Както заяви достолепен не само по възраст митрополит, тези пари не са подарък, те са дължимата дан на държавата към Църквата. Затова не би трябвало политически ангажирани властници да се разпореждат с парите на БПЦ, като извличат дивиденти от това.
Положителното при досегашната практика беше, че предоставянето на средствата ставаше на принципа "всекиму според нуждата", но в зависимост естествено от отпуснатите от Народното събрание средства. Предполагаше се, че обективността на външния фактор (дирекцията) е по-голяма от обективността на митрополитите, които спокойно могат да пренебрегнат нуждите на храм или манастир, ръководени от недолюбвани от владиката клирици или монаси. Такива оплаквания е имало в изобилие, съобщават ни читатели.
Отрицателното беше, че разпределението от дирекцията се влияеше от ходатайствата на хора от различните власти, централни и местни. И такива случаи е имало не малко. Тук се добавя и неизбежната субективност на разпределящия субсидията висш държавен чиновник.
Сегашното искане на Св. Синод е напълно законно, стига да успеят да го отстоят. Защото БПЦ с нищо не е по-маловажна институция от израелтянското или арменското, или което е да било друго вероизповедание, за да си позволява някой да си прави политика с народните-държавни пари, отпуснати тъкмо за нея, а не за политически дивиденти на умели политици и чиновници.
Вижте също: С чужда пита помен правят!
