Вместо да проявят лична пастирска отговорност и да изправят грешките, допуснати в църковния календар, изготвян всяка година от Сливенския митрополит Йоаникий, митрополитите проявяват колективна солидарност в покриването на проблемите, криейки се зад авторитета на вселенските събори. В различни медии те обясняват защо забраняват венчавките през цялата седмица освен в неделя, в пряко противоречие с практиката на останалите Православни църкви по света. Неврокопският митрополит Натанаил в лаконичните си изяви пред медиите все пак не пропускаше да отбележи, че това решение отразява „българското Православие”, че той е обещал да пази „каноните на Българската църква”. Варненският митрополит Кирил пък заявява за в. „Монитор” в прав текст, че „забраната за извършване на венчавки в събота, срещу и в сряда, срещу и в петък, както и в дните на четирите годишни поста е наложена още от началото на християнството и с вземане на решения на вселенските и поместните събори (51-во Апостолско правило; 52-ро правило на Лаодикийския поместен събор)”.
Човек с основание се пита, кои канони четат българските митрополити? Защото в споменатите канони, с които синодът се опитва да оправдае решението си, няма и помен за такива ограничения. 51-во апостолско правило: „Ако някой епископ, презвитер, дякон или изобщо от свещения чин отбягва от брак, месо и вино не заради подвиг на въздържание, а за това, че се гнуси, като е забравил, че всичко е много добро и че Бог, създавайки човека, създал ги е мъж и жена и по тоя начин, хулейки, злослови създанието - такъв или да се поправи, или да бъде низвергнат от свещен чин и да се отхвърли от Църквата. Също така и мирянин”. Колкото и да се напряга човек и да иска да прояви „послушание” към синодалното решение, не може да види тук и намек за каквито и да било брачни ограничения. А 52-о правило на Лаодикийския събор (170 г.) гласи, че по време на Св. Четиридесетница не се извършват бракосъчетания и празненства за рождени дни. И това е всичко. По-късно Църквата разширява ограниченията до четирите годишни поста и еднодневните годишни пости (виж тук). Всички тълкувания за забрани срещу постните седмични дни, както и в събота, са произволни и непознати на св. канони на Православната църква.
По-смущаващото е друго – че който и да е инициаторът на тези нови правила за бракосъчетанията в Българската църква, той има проблем с възгледите си за сексуалния живот между мъжа и жената. И това е същинският проблем – от всички медийни обяснения на митрополитите личи схващането, че сексуалният живот между съпрузите ги осквернява, прави ги нечисти и недостойни. Това е ерес, осъдена именно в ранните векове на Църквата и заради която се появява въпросното 51-во апостолско правило. То осъжда на низвержение клириците, които са считали брака за нещо нечисто заради сексуалните отношения между съпрузите и са проповядвали сексуално въздържание като условие за спасението. „Такива възлагат надеждите си в интимните си части”, възмущава се църковният автор Климент Александрийски (2-3 век) в полемиката си с представителите на тази ерес – енкратитите, (т. е. въздържащите се). Апостолското правило счита, че такива проповедници са забравили, че „всичко е много добро” и че „Бог е създал човека мъж и жена и така хулят и злословят създанието”. Такива са подлежали на низвержение от свещен чин.
Митрополит Кирил обаче съвсем ясно заявява, че съпрузите, които имат интимно общение, „не трябва да отиват в храма” и „да участват в светата литургия”. И това отново скрито зад анонимния авторитет на св. отци. Св. Йоан Златоуст обаче е на съвсем различно мнение: „Затова и апостолът казва: Недейте се лишава един от други - освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в молитва. Тук той говори за молитвата, извършвана с особено усърдие, защото ако беше забранил на съвъкупляващите се да се молят, то как биха изпълнили заповедта за непрестанната молитва? Следователно, може и с жена си да се съвъкуплявате и да се молите, но при въздържание молитвата е по-съвършена. Не казва просто „да се молите”, но „да пребъдвате в молитва”, защото брачното дело само ни отвлича от това, но не води до осквернение”. При толкова ясните думи на св. апостол Павел, че брачното легло е чисто – днес сме принудени да слушаме публична проповед на това, че сексуалният живот на съпрузите ги прави недостойни дори да пристъпят в Господния храм!
Според публикацията в „Монитор” митрополит Кирил твърди, че „едно нормално православно семейство на празник и в неделя трябва да отиде да вземе участие в светата литургия. За да вземе участие, е необходимо това въздържание, за да бъдат чисти, тъй като св. ап. Павел ни съветва както за това, така и самите ние да не се допираме до нечисто (2 Кор. 6:17; Втор. 23:14)”. Въпросният текст от посланието на св. апостол Павел гласи: "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема". Абсолютно произволно и необосновано преиначаване на апостолските думи е използването на този цитат в разговор за брачното общение. Нещо повече: то дори е богохулно. Защото старозаветният текст, който апостолът цитира, говори за отделяне от неверните, от идолопоклонниците, от беззаконието. Да се приравни брачното ложе с беззаконието на идолопоклонниците е меко казано ... неправославно.
Наистина, всички желаем българските пастири да излязат от сумрака на мълчанието и гласът им да започне да се чува в общественото пространство. Но освен да се чува, той трябва и да е адекватен, пропит с православен дух, истинен. Обратното не води до църковното ограмотяване на обществото, а утвърждава суеверието и атеизма.
