Тази година твърде рано, още през юни настъпиха горещниците за Св. Синод на БПЦ. Митрополитите забавиха юнската сесия и я почнаха почти по старокалендарски - с две седмици закъснение. После се оказа, че основната слабост в работата на върховното изпълнително управление на БПЦ няма надежда да се преодолее и при този председателстващ: вкарват се точки в дневния ред, които са твърде далече от идеята за подготвеност. Това пролича най-очевидно при назначаването на ректор на Софийската духовна семинария. Обявяваните назначения пропадаха едно след друго, сякаш номинираните се бяха наговорили. А причината явно е в подхода на митрополитите, които смятат, че останалите клирици трябва само да "проявяват послушание". Нито някой извика кандидатите да говори с тях, нито пък бяха взети предвид качествата им на ръководители и то на такова специфично учебно заведение. Накрая дойде и "бомбата със закъснител" (от два дена!) на еп. Антоний, който сигурно ще носи негативите от недомислията на хора над него. Така или иначе стана много горещо.
Още по-горещо ще е тази седмица, когато на тезгяха ще трябва да се извади буренясалият въпрос с едрите наемни имоти в абсолютния център на София, които - парадоксално за мнозина - не носят понастоящем никакви приходи на Св. Синод, отдавна страдащ от хронична "паралипсия" (шеговито: "липса на пари" - б. р.). Не е за завиждане на старците, които ще трябва да се доверяват на проверено ненадеждни свои служители в стопанския сектор.
Максималните жеги ще настъпят с желанието на Западно- и Средноевропейския митрополит Симеон да си подаде отново оставката ("издърпаната" обратно преди три години), но сега под условие: Тивериополският епископ Тихон да бъде назначен за управляващ на епархията. Жупелът ще се изсипе, когато митрополитите видят събрата си отново да им играе номера. Защото управляващият се назначава от Св. Синод, а не се посочва от титуляра. Който явно по здравословни причини не може да си изпълнява задълженията. И по хипотезата на чл. 82, ал. 3 от устава на БПЦ трябва да си подаде оставката, за да бъде освободен с чест от Св. Синод, да си носи титлата „бивш” и Св. Синод да му осигури „условия за живот, отговарящи на висотата на предишното му служение”. Само че това не се харесва на стареца и той се прицелва в ал. 4, която обаче (без да е изрично казано) има предвид състояния, в които митрополитът не съзнава тежкото си положение и трябва независимо от волята му да бъде назначен управляващ епархията епископ. Защото европейският ни митрополит може да говори, че прави тази заобикалка от желание да има тъкмо еп. Тихон за свой наследник. Но честното отношение изисква само оставка, която да даде възможност да се проведе в епархията избор и да се избере еп. Тихон за западно- и средноевропейски митрополит. Хората го познават вече много добре, през последните 3-4 години те само него разпознават като свой владика, той познава цялата епархия, сработи се с клирици, настоятели и пр., има германско гражданство от десетилетия - естествено е, че и него ще изберат. Дали пък точно това не плаши стареца му, който иска хем да е на покой в далечния Запад, хем да си ползва титлата и правата (без задълженията) на митрополит?
Истински горещници, кой каквото ще да казва!
Истински горещници, кой каквото ще да казва!
