"Бог стана човек, за да може човекът да стане бог."
Св. Атанасий Александрийски
Какво си представяте, когато стане въпрос за "бързо растяща църква"? Може би някоя мегацърква в многомилионен град с пастор и програма, която съответства на т. нар. "църква на пълното обслужване", чийто неистов стремеж е да предложи на "потребителите" си всичко, което пожелаят? А какво ще кажете за една църква, древна колкото самото християнство, с древна литургия, извършвана на древен език?
Източно-православна църква е една от най-бързо растящите в Северна Америка. Възможно е името на църквата да е Гръцка православна, Руска православна, Сръбска православна, Православна църква в Америка или нещо друго. В света има 160 милиона православни вярващи. А когато прибавите и техните "братовчеди" от петте не-халкидонски църкви, общият им брой става 187 милиона християни.[1]
Броят на православните в Америка сега е близо 5 милиона, от които половината са от Гръцката православна църква.[2] Службите в православните църкви се извършват на съответните етнически езици, но въпреки това американците биват привлечени към различните православни деноминации. Па-трик Риърдън казва: "Невероятен, но въпреки това реален факт е, че близо два милиона американци сега редовно посещават богослужения на гръцки, арабски и църковно-славянски език, от който не разбират и една от сто думи."[3]
Какво е това, което ги привлича? Едно нещо със сигурност - в този вятърничав, изобилстващ от "-изми" свят, източното православие предлага стабилността на своята традиция, която датира от близо 2000 години. Православните църкви не се променят, като отнасят символите на вярата си към най-първите християнски събори. Тяхната цел е "да запазят учението на Господ непокварено и здраво да се придържат към предадената им от Него вяра... без да добавят и без да отнемат нещо от нея."[4] А когато става въпрос за стабилност — "днес има църкви, които могат да открият корените на своя про-изход в църквите, основани от апостолите на Иисус в същите градове."[5] Като се има предвид фактът, че християнството се заражда на изток и се разпространява на запад, Източната църква е "майка на всички нас". Много хора искат да се върнат към християнските корени и някои от тях ги откриват в Православието.
Освен това православните са съхранили "дълбоко чувство за божествено таинство в богослужението."[6] За съвременните деца на Просвещението, които са пренаситени от рационалността, анализирането и технологиите, свещените таинства са особено привлекателни.
Някои биват привлечени от йерархичната власт в Православната църква. Уморени от принципа, всеки да бъде закон за самия себе си, те намират сигурност в начина, по който Православието признава и се подчинява на църковната власт. Нито богословието, нито формата на управление се подлага на всеобщи избори.
Друго, което привлича хората към Православието, е любовта към изкуството. Иконите, статуите, картините и архитектурата запълват празнината в сърцата, зажаднели за естетичното. Колко се различава това от евангелските и фундаменталистките подходи, които често водят война с изкуството!
Богослужението в православните църкви също привлича мнозина от нашия като че раздробен на парчета свят. Отивайки на служба в неделя, те не се чудят какво предстои да видят днес: драма, християнска paп-група, спортна знаменитост или концерт на Санди Пати. Всяка неделя има своето специално място в християнския богослужебен календар и своя собствена литургия. И друго, което привлича съвременното поколение американци, е православното учение, че целта на живота на християнина е да стане като Бога, така че ти самият да станеш божествен и да бъдеш обожествен. Копнежът по обожествяването на човешката природа, по светостта, така изопачена от глупостта на движението Нова Ера (Ню Ейдж), намира своята християнска основа в учението на Православната църква.
Освен това православните са съхранили "дълбоко чувство за божествено таинство в богослужението."[6] За съвременните деца на Просвещението, които са пренаситени от рационалността, анализирането и технологиите, свещените таинства са особено привлекателни.
Някои биват привлечени от йерархичната власт в Православната църква. Уморени от принципа, всеки да бъде закон за самия себе си, те намират сигурност в начина, по който Православието признава и се подчинява на църковната власт. Нито богословието, нито формата на управление се подлага на всеобщи избори.
Друго, което привлича хората към Православието, е любовта към изкуството. Иконите, статуите, картините и архитектурата запълват празнината в сърцата, зажаднели за естетичното. Колко се различава това от евангелските и фундаменталистките подходи, които често водят война с изкуството!
Богослужението в православните църкви също привлича мнозина от нашия като че раздробен на парчета свят. Отивайки на служба в неделя, те не се чудят какво предстои да видят днес: драма, християнска paп-група, спортна знаменитост или концерт на Санди Пати. Всяка неделя има своето специално място в християнския богослужебен календар и своя собствена литургия. И друго, което привлича съвременното поколение американци, е православното учение, че целта на живота на християнина е да стане като Бога, така че ти самият да станеш божествен и да бъдеш обожествен. Копнежът по обожествяването на човешката природа, по светостта, така изопачена от глупостта на движението Нова Ера (Ню Ейдж), намира своята християнска основа в учението на Православната църква.
* По книгата: Кои са назаряните? София 2003 г., с. 69-70.
[1] Ted A Campbell. Christian Confessions (Louisville, Ky.: Westminster/John Knox Press, 1995), 19.
[1] Ted A Campbell. Christian Confessions (Louisville, Ky.: Westminster/John Knox Press, 1995), 19.
[2] Всъщност това е Гръцката архиепископия за Северна и Южна Америка на Цариградската вселенска патриаршия – б. ред.
[3] Patrick Henry Reardon. The Other East. Books and Culture, March-April 1996, 7.
[4] G. Williams. The Orthodox Church of the East in the Eighteenth Century, 17, цит. по Timothy-Kallistos Ware. The Orthodox Church (NewYork, 1993), 196.
[5] Campbell, Christian Confessions, 19.
[6] Reardon. The Other East, 6.
