Мобилно меню

4.8857142857143 1 1 1 1 1 Rating 4.89 (35 Votes)
Измина половин година от първи декември 2009 г., откогато след приемане на синодална наредба Западно- и Средноевропейската епархия беше поставена пред редица нелеки изпитания. Понеже в тези шест месеца се случиха много събития и в София, и в Западна Европа и много хора вече съвсем забравиха, какъв е всъщност коренът на проблема, налага се да нахвърлим няколко кратки бележки по казуса.

Бележка първа: Един злополучен Епархийски събор (осми по ред) направил опит за приемане на нов Устав на епархията, даде възможност за изкушението на викарния епископ (Тихон) директно и публично да пообщува с епископа на Рим. Проблемът не беше във факта на общуването, а в засилената медийна публичност, защото, както е известно, въпросният викарен епископ нито е бил първият, нито последният православен архиерей, общувал така директно с папата. Обаче по-важното е, че ако някой викарен епископ иска да дава изявления пред папата, той винаги може да отиде и да го направи, без значение дали митрополитът му ще благослови, ще запрети или изобщо няма да знае за това.

Подвъпрос първи: Може ли Св. Синод на БПЦ изобщо сам да реши въпроса за общуването с папата, без подобно решение да бъде взето от предстоящ Всеправославен събор, при това съобразявайки се с факти от края на 1965 - най-вече т. нар. “Томос агапис“ на Цариградската патриаршия (срв. http://hpberov.blogspot.com/2009/04/tomos-agapis-phanar-7-dez-1965.html )?

Подвъпрос втори: Зададе ли си Св. Синод въпроса, дали викарният епископ е бил насърчен или е бил възспрян от митрополита си за изявленията си в Рим? И, ако Св. Синод решава да наказва и отстранява митрополит, къде в църковното наказателно право има колективна отговорност и колективна вина или най-вече къде има отговорност за действия и постъпки на другия? Може ли един духовен старец да носи безгранична отговорност за действията на духовното си чадо? Къде остава свободната воля на духовния син?

Бележка втора: От първи декември вкл. до настоящо време назначеният временно управляващ митрополит е приет за такъв единствено от три общини (Рим, Лион и едната във Виена). Това е заявявано пред Св. Синод многократно, вкл. и от свещеническа конференция.  При това да се твърди, че отстраненият митрополит пречел на временно управляващия да си върши работата, е направо нарушаване на IX Божия заповед (Не лъжесвидетелствай против ближния си!). Защото отстраненият митрополит е пребивавал за тези шест месеца единствено в три общини (Берлин, Будапеща и Хамбург). И нито има физическата възможност да възспре временно управляващия да се придвижва, където си иска, нито може да въздейства на вътрешните убеждения на повече от 20 свещеника.

Подвъпрос първи: Не е ли прекалено наивно да се мисли, че ако някоя община извън споменатите три беше решила да приеме временно управляващия, нямаше да го направи, независимо от думите или делата на отстранения митрополит?

Подвъпрос втори: Може ли да се приеме, че четири писма, написани от двама свещеника и едно цивилно лице (Иван Петкин, Климент Бобчев и Владимир Пантелеев – б. р.) тежат повече от непрестанните обръщения на над 20 свещеника до Св. Синод? 

Бележка трета: В църковното наказателно право важи принципът, че се събират доказателства, преди каквото и провинение да бъде подложено на наказание.

Подвъпрос първи: Събра ли Св. Синод безспорни доказателства за това, че отстраненият митрополит е попречил на временно управляващия да си върши работата?

Подвъпрос втори: Допустимо ли е налагане на такова сериозно наказание на архиерей да предшества събиране и установяване на доказателства, например като назначаване на графоложка експертиза? Къде и в коя правна система изобщо първо се наказва, а после се събират доказателства и се правят експертизи?

Изводът е само един: Определени лица са подготвяли злепоставянето и отстраняването на митрополит Симеон още преди първи декември. Всички събития от края на миналата година досега следват много сходен сценарий на този, който е бил скроен на архиерея още през 1978-1979 г. - особено ясно се очертават фалшифицирани документи. Докато обаче американският сценарий беше спретнат в други политически времена и онази епархия не беше основана от него, то сега времената са други и никой не може да оспори факта, че митрополит Симеон е този, който основа ЗСеЕ.

Въпросът, който, както изглежда, ще продължава да стои на дневен ред, е:

Кой ще носи отговорността за всички проблеми, които се натрупаха безпредметно в Западноевропейската епархия пред единствения Глава и Единоначалник на БПЦ - БП Нашият Господ Иисус Христос?

Кой синодален член ще има доблестта да носи отговорност за това, което започна на първи декември и още не е приключило?






Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3pc4r 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]