Вчерашният ден беше важен за синодното строителство. Тоест за устройството на състава на Св. Синод на БПЦ. Един митрополит, който искаше оставка, не беше отпуснат, а друг, който не искаше да си даде оставката, макар наистина да е с разклатено здраве, беше уволнен и то с цената на изменение на текста на основния църковен закон - устава на БПЦ. Няма информация за подбудите, довели до това драстично действие, сигурно няма и да има. Специалисти по канонично право изразяват опасения, че се върви по една опасна наклонена плоскост: няма устав, няма воля на архиерея, защото над всичко е Св. Синод, където горещи глави явно диктуват решенията, а мнозинството с малцинствен дух приема и гласува предложенията. Канонистите твърдят дори, че въпросната наредба по всяка вероятност няма да издържи проверката на следващия Църковен събор и ще бъде отхвърлена. Но тя така или иначе сега ще обслужи нечии интереси или поне ще задоволи нечии амбиции. Пък след три години - "я камилата, я камиларя". При това в текста на устава, станал основание за издаване на синодната наредба, с която е пенсиониран митр. Симеон, се говори за "неотложни случаи" (
чл. 58, т. 12). Но не е ясно, какво неотложно се е случило от лятото, когато еп. Тихон беше назначен за управляващ епархията, досега, когато се направиха тези неочаквани и от повечето синодни членове промени.
Отделен въпрос е, че д. Симеоновата стана като "хитрата сврака - с двата крака (се хванала в капана)". Той си подаваше и оттегляше оставките, за да си реди неговите пасианси, а сега комай го подредиха него. Нека е жив и здрав поне, дано не му коства живота това неочаквано за него изпитание. А Бог вижда!
