Думата буна е сродна с глагола буня, подбуждам. Исторически се свързва с опити за въстания в Северозападна България като Димитракиевата буна, Тимошката буна и пр. Там опитите са били благородни, но неуспели по редица причини. В Неврокопска епархия опитите обаче са мерзки и вероломни, и при това… свързани със Северозападна България, тоест с Видинска епархия.
В Неврокопска епархия почина митрополитът й Натанаил след дълго и тежко боледуване. С много сълзи на обич и признателност го изпратиха клирици, монашестващи и миряни от цялата страна и от няколко други поместни православни църкви в присъствието на патриарха, митрополити, епископи. Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, както е редно, определи за наместник на овдовелия митрополитски престол (и тук като във Варна – напук на изявеното желание от свещенството) престарелия Видински митрополит Дометиан (роден през 1932 г.). Той до 40-ия ден от смъртта на „обичния си събрат”, както „през сълзи” нарича покойния Неврокопски кириарх, въобще не стъпи в епархията, която иначе с готовност прие да ръководи и да получава удвоената си митрополитска заплата. Затова пък на няколко пъти изпрати своя видински протосингел архимандрит Антим – къде официално, къде тайно, да изпълнява някакви негови поръчения. Владиката не контактуваше с местния си викарий и протосингел, нито с епархийския си съвет, защото си имал доверие само на архимандрит Антим. Дори се опита да го вкара да участва и в заседание на Неврокопския епархийски съвет на 3 декември, но съветниците основателно не го допуснаха. Това не спря архимандритчето да шета и да кадрува из чуждата епархия, докато накрая си показаха рогата и няколко (ново)разколници от Санданската духовна околия. Там за подкрепа се появи и един одиозен „синдикалист” от КТ „Подкрепа”, небезизвестният Христо Латинов. И нещата наистина загрубяха. Владика Дометиан по коледните празници сутринта плачеше над гроба на „събрата” си, следобед петнеше паметта му, като го обвиняваше в какво ли не; сутринта на светата литургия изобличаваше сеещите разделение, наричайки ги дяволи, а следобед ги поставяше на ключови позиции, от които те сами са отпаднали поради свои немалко прегрешения. Така двуликият църковен Янус надмина себе си.