На последните заседания Св. Синод на Цариградската вселенска патриаршия избра четирима архимандрити за помощни епископи (викарии) на архиепископ Макарий (на снимката), оглавяващ Архиепископията на патриаршията за Австралия. Заседанията са последни, защото и във Фенер като в Гръцката църква синодът е с едногодишен мандат и съставът се сменя в началото на църковната година, т. е. на 1 септември, за да дойдат следващите дванадесет митрополита по реда на старшинството им. В отиващия си синоден състав беше и архиеп. Макарий, което му е дало възможност да придвижи този важен въпрос за пастирското обгрижване на диоцеза си. Освен това един от досегашните викарни епископи, Дервийски Йезекиил, беше повишен в сан митрополит, запазвайки титлата му.

Наближаващият Велик пост няма да бъде пречка да се поддържат и дори да се засилят замрелите междуцърковни отношения на Светия Синод на БПЦ. Самоизолацията, която нейното ръководство си наложи с неудачното решение преди близо две години да бойкотира Всеправославния събор (на остров Крит, 19-26 юни 2016 г.), постави нашата Църква в неизгодното и дори унизително положение демонстративно да се отказват от участие в наши прояви някои влиятелни православни църкви като Гръцката архиепископия и Цариградската патриаршия. А се знае, че в духа на съборността на Православната църква замразените отношения с едни от православните сестри-църкви не могат да се компенсират със засилени отношения с други църкви, които и да са те.

Представяне на книгата „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“ от Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, 22 януари 2018 г.

Неслучайно книгата на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) е озаглавена „Мисията на Църквата – по стъпките на Христос“. Пътят, по който авторът призовава всеки един християнин да тръгне, е прокаран от Христос: „Идете и научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца, и Сина, и Светия Дух“. Според архиепископ Анастасий мисионерството не е просто един от многото пътища, по които може да тръгне вярващият в Христос. Да, Бог призовава едни за учители, други за апостоли, т. е. мисионери, всеки според уникалния Божи промисъл за човека. В тази книга обаче архиепископ Анастасий много убедително показва, че мисионерството е начин на мислене на християнина – независимо на кое поприще го е призовал Христос. Нещо повече – не само на християнина. Мисионерството, мисията е сърцевината на църковното съзнание. Мисията е свидетелството за живеца на Светия Дух, който Църквата получава на Петдесетница...

Християнин, който не желае или не може да свидетелства за живота си в Христос е подозрително доколко е познал Христос в живота си. Християнин, който се страхува да наруши личния си комфорт, е подозрително доколко е вкусил свободата в Светия Дух.