Нещо като реченото в заглавието се случва в последните една-две седмици. Мощи на св. патриарх Евтимий (или поне така се представят) биват раздавани насам и натам от една ставропигия. Иначе ставропигиалните манастири са подчинени пряко на Св. Синод на БПЦ-БП и без неговото разрешение в тях и пиле не можело да прехвръкне. Но явно някои ставропигии вече са на особен режим, знам ли?!
Та затова прави впечатление раздаването на частици от тези мощи наляво и надясно. Имаме усещането, че те не принадлежат на БПЦ-БП, чието ръководство е (или поне по устав трябва да е) Светият Синод, а принадлежат на амбициозни клирици, които си правят с тях пи-ар или казано по-ясно – алъш-вериш.
Има хора с опит в тия неща. Преди доста години, казват, били раздавани щедро нагоре и надолу мощи от мощехранителниците, които по време на двете световни войни били иззети (какъв деликатен изказ!) от манастири в Северна Гърция, когато временно българите владели онези места. Тези мощехранителници заедно с икони, ръкописи и друга ценна църковна утвар били събрани и пазени на тайно място в България, докато другарите (за такива хора ставаше дума) ги обявиха. Но за другарите светите мощи не представляваха интерес, те ценяха само кутиите на мощите, изкусно изработени от благородни метали, дори някои със скъпоценни камъни по тях. Затова решили да съберат „кокалчетата“ и тогавашен директор на съответен музей ги дарил в една торбичка на някакъв си амбициозен клирик. Той от своя страна започнал да ги раздава. Много хора се сдобиха за храмовете и манастирите, и параклисите си с такива мощи. Разбира се, не е било много ясно коя частица на кой светец е, щом като другарите са ги събрали на куп в торбичка. Но в крайна сметка нали вярваме, че благодатта е от Бог? Няма голямо значение на кой светеци коя частица е – със спокойна съвест приемаме, че всички са били на светци.
За сегашните мощи на св. патриарх Евтимий у тогавашния Св. Синод на Българската църква, преди повече от сто години, се породили съмнения, че са истински. Подозрения у старците предизвикали амбициите на игумена на ставропигията. Вероятно са имали някакви основания тогавашните наши митрополити, които били и учени хора, и добри богослови, и опитни духовници. Едва ли някой днес ще се усъмни в тяхната искреност и в стремежа им към търсене на правда.
Сега обаче времената са други, това всички го знаем и го усещаме всекидневно. Но пък направи впечатление, че около новообявения празник на мощите на св. патриарх Евтимий въобще никой не спомена, нито показа какви са тези мощи, колко са, от коя част на светеца са. Чудна работа! Но пък сегашният синод от сегашните митрополити зае категорична позиция и призова да се спрат разискванията. Затова и не разискваме тук, а само отбелязваме някои учудващи (какъв деликатен изказ!) обстоятелства.
