Вчера беше рожденият ден на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. Бог да му дава здраве и сили да носи тежкия си архипастирски кръст още дълги години. Всички знаем, че здравето му отдавна е разклатено и той трудно се справя с редица неща, но дано това страдание да му е за спасение. Бог е най-милостив и проявява снизхождение към всички, нека и към патриарха ни да е снизходителен.
Във вчерашния неделен ден в митрополитския катедрален храм (в София има и патриаршески катедрален храм, затова винаги ги уточняват) беше отслужена архиерейска литургия, в която взеха участие двамата викарни (помощни) епископи на патриарха, безброй свещеници (от които само един без офикия – горкичкият!) и десет дякони, както с гордост и без нотка на снизхождение отбелязва една дама в митрополийския сайт (синодният сайт запази лукаво мълчание до тази сутрин).
Произнесени били две слова. В едното се казва дословно, че „задачата на нашия християнски живот е да пребъдваме в храма“. Е, тук вече новият Златоуст без никакво снизхождение е „отсвирил“ патриарха, който (по здравословни причини вероятно) не е бил в катедралния си храм. Конфуз някакъв, но Светейшият е известен със снизходителността си и няма да се сърди, сигурна съм. Ако пък някой стар, немощен или болен християнин (или жена в напреднала бременност, или родилка) не пребъдва в храма, да му мисли! Тежко му, понеже отпада от изпълнение на „задачата на християнския живот“.
Лошото е, че ораторът е „зациклил“ на думата снизходителност и все я повтаря в цитирания му кратък откъс. Да си призная, аз като учих в Богословския, бях на два пъти бременна, раждах и доста лекции пропуснах, ама все пак дори и между другото не съм чула от професорите богослови да говорят за „добродетелта на снизходителността“. Виж, говореха за Божията и за християнската любов, за смирение, за дълготърпение, за послушание към Божията воля, ама за снизходителност наистина не си спомням. То вярно е, че при братята католици indulgentia, сиреч снизходителността си е почти догмат, но не вярвам в катедралния храм на богохранимата ни столица да звучи инославна пропаганда. Та затуй тази „добродетел“ в нашия случай много ми напомня на високомерие, когато някой отвисоко гледа и „снизхожда“ до по-нискостоящите… Ако някой от колегите ми от факултета е чувал за нещо друго, нека ми пише на лични, моля!
Смути ме малко и следващото слово, където един владика казва, че се събрали в храма да отпразнуват рождения ден на патриарха. Да ви кажа, аз му вярвам, че затова са се събрали. Ама пък един от покойните вече мои професори все настояваше, че в храма ходим на литургията, за да отпразнуваме тайнството на тайнствата и да се причастим с Тялото и Кръвта на Христос. Може да е споменал някога и за рождени дни, ама сигурно съм отсъствала точно от тази лекция.
Както и да е. Снизходително и аз тук слагам точка.
* На снимката: Негово Светейщество в обкръжението на „неговите най-близки помощници, които лично го поздравиха и му поднесоха подаръци“
