Богоявление е! За други е Йордановден, а за трети – просто онзи ден, в който по реки, езера и морета „се хвърля кръстът“, а телевизиите предават някакви репортажи за странни обреди на православните християни, включително и освещаване на бойните знамена на чезнещата Българска армия.
Българското Богоявление е чудна смесица от вярвания и обичаи, ритуали и кичозни пърформанси (извинявайте за чуждицата, наречете ги представления), които някои пелтечещи от студ голи младежи се опитват да обяснят като религиозни.
И, разбира се, прословутото „мъжко хоро“ в Калоферския бент на малката там река Тунджа, барабар с неговите римейкове по други български краища. Умилително до отчаяние!
А на Богоявление вечерта родните кришнари с невръстните си дечица дефилират по единствения ни пешеходен столичен булевард – „Витоша“, разбира се. И чакат сигурно Кришна да им се яви.
Както виждате, всичко си е на мястото и България продължава да бъде разпознаваема по ей такива неща!