Мобилно меню

4.927868852459 1 1 1 1 1 Rating 4.93 (305 Votes)

0105191657 2„Който се стреми към пари, върши беззакония, а който така натрупа пари, сетне върши глупости“.

Тази мисъл е на един мъдър човек. И непрекъснато намирам потвърждение на нейната истинност.

Бяха трудни години за Българската православна църква (както впрочем и за другите вероизповедания у нас) по времето на държавния атеизъм. Хората бедни, а и малцина от тях идваха в църква. Малко бяха паричните постъпления, нямаше държавна субсидия с изключение на жалки средства за някои храмове и манастири, паметници на културата.

После дойдоха промените от 1989 г. Но с тях дойде и разколът в БПЦ. Много от имотите, особено по-апетитните и доходоносни, бяха заграбени от разколници с покровителството на държавата и изтекоха в джобовете на някои хора, обявили се междувременно за демократи. Пак жалки истории. Но заради тях се разпадна установената в БПЦ стара система: църковните средства да се събират и да постъпват от енориите в митрополиите, а от митрополиите – в синода. Митрополиите вече станаха самостоятелни играчи, защото митрополитите се отказаха от задължението си да издържат централното ръководство на БПЦ и неговите бюджетни поделения като духовните семинарии, например, които пък бяха „закарфичени“ към бюджета на Рилския манастир (СДС) и на Бачковския манастир (ПДС).

Само че, както всички знаем, в различните краища на страната ни хората по различен начин се отнасят към вярата и Църквата, така че има бедни и богати митрополии. Затова едни владици живеят в стари сгради с овехтяло оборудване. И любезните посетители, като няма какво друго да кажат, хвалят владиците, че са съхранили тези старинни мебели… Докато други владици строят палати, тънат в разкош и не мислят за утрешния ден. За „оня ден и час“ пък – хич!

Накрая един министър-председател, който беше поел цялата държава на ръчно управление, както го хулят и доднес противниците му, от суеверен страх ли, от какво ли, взе, че отпусна държавна субсидия за заплатите на клира. Със закон.

Значи, от три години имаме субсидия за заплатите на свещенослужителите, осигурена със закон. За да не може лесно следващият премиер да отмени тази субсидия. Вече средният клир получава някакви заплати, които някои наричат прилични, но ще бъде неприлично да разсъждаваме на тази тема, защото тя край няма. Няма да споменаваме и за приличието на владишките заплати, защото те не са големият проблем.

А този голям проблем е в следното: допреди държавната субсидия БПЦ (или отделните митрополии, както и да го вземем) формираше от приходите си фонд работни заплати. Тези заплати бяха мижави (казано разговорно, но много точно), ама все пак представляваха сериозни суми в бюджета на всяка една митрополия. Сега, когато държавата пое тези заплати, какво става с тези остатъчни средства в бюджета на митрополиите? Те забогатяха ли? Срочни влогове в банките ли си отвориха? Започнаха ли да развиват дейност с помощта на тези средства? Дават ли по някоя пара на някои от стотиците хиляди нуждаещи се хора?

Не се усмихвайте снизходително. И аз знам, че нищо такова не се случва. А просто остатъчни средства няма. Защото, ако владиката не е много наясно с тия работи, винаги около него ще се намери някой, който да го „открехне“ от какво има нужда неговото началство, щом е преосвещено, при това високо!

Който е влизал в някоя митрополия преди време и сега влезе при новите ѝ чорбаджии, веднага ще разбере за какво става дума. Правят се щури ремонти за луди пари, ама като имаш излишъци, какво да ги правиш? И скъпи тапети да лепиш, и портрети да си правиш, и специален химн (!) да си поръчаш, колко са няколко хиляди, били те и десетки? Да не си се потил за тях или да си делил от залъка си? Особено като си тръгнал от някое село и (с нечия нечиста помощ) си стигнал до някакъв връх, как да не се изо̀каш да се чуе и види по цял свят?

А за благотворителността, за помощ на нуждаещи се хора, за покрепа на осиротели свещенически семейства? Е, там все някой друг ще помогне, ще се правят кампании, ще събират средства, пък и държавата къде е?!

Истината е, че когато се чете в средата на църквата апостолът с тези думи: „А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу“ (Евр. 13:16), те в олтара не се чуват. Далечко е.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/8qkxd 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние; по същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела; тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела; не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.
Св. Григорий Велики